Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
Госпожица Кардовил не можа да довърши. На вратата най-напред тихо се почука, а после влезе Флорин, която съобщи, че е дошъл господин Родин.
V глава
Присъдата
Родин влезе, хвърли бърз поглед към госпожица Кардовил и господин дьо Монброн и усети, че е попаднал в клопка. И наистина, видът на Адриана и графа му се видя доста обезпокоителен.
Когато не обичаше някого, господин дьо Монброн показваше омразата си грубо и нападателно и при това не пропускаше случай да влезе в схватка. Щом зърна Родин, чертите му придобиха изненадан и обиден израз. Той остана облакътен на камината, където разговаряше с Адриана, обърна презрително глава и изобщо не отговори на ниския поклон на йезуита.
Госпожица Кардовил се учуди, че не изпита нито гняв, нито омраза към Родин. Явно чистият плам, разгорял се в сърцето й, я пречистваше от всякаква отмъстителност. Тя дори се усмихна, защото погледна индийския Бакхус и си помисли, че две млади, красиви, свободни и влюбени същества няма защо да се боят от този стар, мръсен, подъл човек, който безшумно се приближаваше към нея като змия. И така, вместо да изпитва ярост и отвращение към Родин, красивата девойка усети прилив на присмехулна развеселеност, големите й очи заблестяха от щастие и в тях заискриха пламъчета на сарказъм и ирония.
Родин се почувствува притиснат. Този тип хора предпочитат да имат работа с необуздани врагове, вместо с присмехулници. От яростния гняв на враговете си те се спасяват с падане на колене, с плач, с въздишки и клетви или се изправят пред тях въоръжени и безмилостни, но лесно се объркват пред хапливите подигравки. Така стана и с Родин. Поставен между два огъня, между Адриана Кардовил и господин дьо Монброн, той почувствува, че няма лесно да се отърве.
Графът пръв откри огъня. Той изправи гордо глава и каза на Родин:
— А, добре дошло, добродетелно старче.
— Приближете се, приближете се, господине — поде Адриана с иронична усмивка, — заповядайте. Вие сте бисер на приятелството, образец за философите, открит враг на всяко лукавство, на всяка лъжа. За толкова неща трябва да ви поздравя…
— От вас, скъпа госпожице, приемам всичко, приемам дори и най-незаслужените похвали — каза йезуитът с пресилена усмивка, разкривайки мръсните си, пожълтели и изгнили зъби. — Но мога ли да зная с какво съм заслужил вашите поздравления?
— С проницателността си, господине, тя е толкова рядко качество — отвърна Адриана.
— А пък аз, господине — каза графът, — се прекланям пред вашата любов към истината. Това качество вече е абсолютна рядкост.
— Аз ли съм проницателен? За какво, скъпа госпожице? — попита невъзмутимо Родин. — По какво съдите, че обичам истината, господине — обърна се той и към господин дьо Монброн.
— По какво ли? — отвърна Адриана. — Вие разгадахте една много завоалирана тайна и успяхте да надникнете в най-съкровените кътчета на едно женско сърце…
— Аз ли, скъпа госпожице?
— Да, вие и трябва да се радвате, защото вашата проницателност даде много добри плодове.
— А вашата любов към истината извърши истински чудеса — добави графът.
— Човек изпитва голямо удоволствие, когато върши добрини, без да подозира — отговори Родин, който продължаваше да се държи в отбранителна позиция и тайно поглеждаше ту към графа, ту към Адриана, — но мога ли да зная за какво ме хвалите?
— Господине, признателността ме задължава да ви кажа защо ви хваля — лукаво започна Адриана. — Вие открихте и съобщихте на принц Джалма, че аз съм лудо влюбена в един младеж. Щом е така, можете да се гордеете с проницателността си, защото познахте.
— Вие открихте и казахте на госпожицата, че принц Джалма е страстно влюбен в една жена — добави графът. — Можете да се гордеете с проницателността си, скъпи господине, защото и този път сте познал.
Родин се почувствува засрамен и се обърка.
— Онзи, когото обичам аз, е принцът — каза Адриана.
— А онази, която обича принцът, е госпожицата — допълни графът.
Тези много тревожни разкрития стреснаха Родин, той онемя, изплаши се и се замисли за бъдещето.
— Сега разбирате ли, господине, защо сме ви толкова благодарни? — още по-насмешливо попита Адриана. — Аз и принцът успяхме да узнаем за взаимните си чувства благодарение на вашата проницателност и на трогателното ви съчувствие към нас. Много сме ви задължени.