Оръжейните майстори [bg]

Часовете просто летяха. В девет и десет той изведнъж осъзна колко много време е минало. По негова преценка оставаха му около два часа, за да приключи и с втория двигател, което означаваше, че му е необходима някаква отсрочка. Нахрани Гриър, закуси набързо и продължи с втория двигател до единайсет без двайсет.

Плувнал в пот, но все още неприключил, той се обади на Зайдел. Онзи моментално се появи на екрана и беше ясно, че изгаря от нетърпение. Очите му проблеснаха, устните му потрепнаха.

— Да? — излая той.

— Не! — каза Хедрок и бързо заговори: — Гриър току-що се качи в командната зала. Беше до мен цялата сутрин, така че едва сега мога да направя това, което искахте. Не мога да свърша преди дванайсет и половина или дори един часа. Нека бъде един за сигурност. Ще…

Образът на Зайдел избледня и бе сменен от този на императрица Инелда. Зелените й очи бяха леко присвити, но гласът й беше спокоен.

— Приемаме забавянето — каза тя, — но само до дванайсет. Свършете работата, оставете терминала включен, само на глас, разбира се, и извадете от строя тези двигатели!

— Ще се постарая, ваше величество — прошепна Хедрок. Беше спечелил още един час.

Върна се обратно към деликатната задача да извърши фината настройка на атомния двигател. От време на време виждаше отраженията на изпотеното си лице в блестящите метални повърхности на инструментите, които използваше. Усещаше, че е напрегнат, и в никакъв случай не беше уверен, че работата, която върши, има някакъв смисъл. Знаеше, че някъде там високо в небето е изведена в атакуващи позиции правителствената флота. Шансовете Оръжейните магазини да се намесят изненадващо в последния момент с всяка секунда намаляваха. Представи си пристигането на обедната поща в корпорация „Метеорит“. Писмото му до Питър Кадрон с адреса тук щеше да бъде предадено бързо, но Кадрон можеше да е на заседание, можеше да се е прехвърлил с телепортатор на обратната страна на Земята, най-сетне просто можеше в този момент да обядва. Пък и хората невинаги бързат да отворят пощата си, сякаш животът им зависи от това. Следователно имаше известна вероятност съветникът да прочете писмото към един или дори два часа следобед.

В единайсет и трийсет, изморен до мозъка на костите си, Хедрок разбра, че двигателят няма да е готов навреме. Продължи да работи, просто защото звукът на инструментите му щеше да убеди Инелда, че изпълнява добросъвестно заповедта й. Но разбираше, че е дошло времето за вземане на решение. Трябваше да се добере до спасителния модул. Както и да се развиеха нещата, това бе най-добрият му шанс за бягство. А понеже на него също бе монтиран междузвезден двигател, това правеше модула толкова важен, колкото беше и корабът. Успееше ли да се измъкне, хората щяха да имат звездите. В противен случай, ако го сваляха, тогава… но имаше ли смисъл отсега да обмисля последиците от поражението? Или щеше да бъде убит моментално, или щяха да го пленят.