Оръжейните майстори [bg]

Вече нямаше никакво съмнение — той можеше да избяга оттук. Хедрок излезе от спасителния апарат и се спусна в контролната зала, където бе попаднал при влизането си в кораба. Колебаеше се. Само няколко часа след бягството си от двореца той вече притежаваше междузвездния кораб. Беше успял там, където силите на императрицата и на Оръжейните магазини се бяха провалили. Не подценяваше постигнатото. Успехът бе станал възможен само благодарение на старата му тактика в кризисна ситуация — да върви напред към целта, без да се съобразява с рисковете. Но сега бе дошъл моментът да бъде малко по-предпазлив, а това пораждаше ред взаимосвързани проблеми. Как би могъл да предаде грамадния кораб на Оръжейните магазини, без да застраши личната си безопасност и без да постави началото на битка между бойните флотилии на правителството и на Магазините? Решаващият фактор бе, че последните нямаше да получат бележката му с този адрес преди обед на следващия ден.

При нормални обстоятелства този интервал би изтекъл без никакви усложнения. Но за нещастие наблюдателите отвън бяха видели непознат да влиза в кораба. В мига, в който Зайдел съобщеше това на императрицата, тя щеше да се изпълни с подозрения. Може би щеше да остави на Гриър малко време да се свърже със своя агент и да даде приемливо обяснение. Но едва ли щеше да чака много дълго. Сигурно вече бе направила няколко опита да се свърже с Гриър. Хедрок седна в креслото пред пулта, впери поглед в индикатора на терминала и се концентрира върху ситуацията.

След пет минути нещо щракна, индикаторът за повикване замига и се разнесе мелодичен звън. Това продължи две минути, след което спря. Хедрок чакаше. Тринайсет минути по-късно всичко се повтори. Периодичността беше ясна. Зайдел сигурно бе инструктиран да звъни през четвърт час. Ясно беше, че ако корабът продължи да не отговаря, ще бъдат предприети ответни действия.

Хедрок слезе в двигателния отсек и се захвана да монтира един от двигателите. Изглеждаше малко вероятно да успее да сглоби и двата двигателя, които му трябваха, за да излети с този голям кораб, но си струваше да опита. В началото се качваше в контролната зала на всеки час, за да се убеди, че опитите да се свържат с кораба продължават. После монтира при себе си един терминал и го свърза с онзи в контролната зала. Така можеше да контролира позвъняванията, без да прекъсва работата си.

Можеше само да гадае какво ще предприеме Инелда, когато запасите й от търпение се изчерпят. Но трябваше да допусне, че вече е мобилизирала флотата си с идеята, ако междузвездният кораб опита да се изплъзне, тежките оръдия на бойните машини да го свалят в небето, преди да е набрал скорост.