Оръжейните майстори [bg]
- Автор: Ван Вогт Альфред Элтон
- Серия: Оръжейните магазини #2
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: ОФИР
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Оръжейните майстори [bg]». Краткое содержание книги:
Несигурното равновесие на силите бива разстроено, когато Династията открива възможността за пътуване сред звездите и междупланетарната война изглежда неизбежна. Сега съдбата на цялата Галактика е в ръцете на капитан Робърт Хедрок, умиротворителят на Оръжейните Майстори пред суровия Имперски Съд.
Но Хедрок има своите опасни и пагубни тайни. Бил е шпионин на Оръжейните Майстори и таен осведомител на Династията. Играл е двойна игра…
Онова, което той самият не знае, е, че е преследван едновременно и от двете велики сили за предателство…
Същата възможност правеше рискован опита да избяга със спасителната капсула. Ако го сваляха, това би поставило край на извечната мечта на човека да достигне звездите. Планът му беше да забави акцията на силите на императрицата до момент, когато биха се открили повече възможности за бягство. И само тогава, но не и миг преди това, да вложи всичко в опит да постигне безусловна победа за себе си и Магазините. Беше обаче немислимо да успее преди утре по обяд.
В шест часа вечерта — осемнайсет часа преди крайния срок — не се чу никакъв звън. Петнайсет минути по-късно — също. Хедрок изтича до кубрика, хапна набързо и отнесе сандвичи и кафе на Гриър. Изключи една от силовите линии, за да му позволи да се храни сам, използвайки едната си ръка. В 6:29 беше отново пред терминала. Минута по-късно индикаторът отново отказа да замига. Или предстоеше предприемането на някаква нова стъпка, или Инелда бе решила да изчака да мине нощта. Хедрок не можеше да остави това на шанса. Той включи предавателния канал на терминала — само звука, без видеото — и набра номера на най-близкия полицейски участък. Смяташе да се престори, че няма представа какво става навън. Интересно, но му позволиха да набере целия номер.
Познатото щракване бе първата индикация, че връзката е осъществена. Преди човекът от другата страна да успее да каже нещо, Хедрок прошепна:
— Полицията ли е? Аз съм пленник на борда на космически кораб. Спасете ме, моля ви се!
След дълга пауза един мъжки глас също прошепна:
— На коя площадка е кацнал корабът?
Хедрок даде адреса и сбито обясни, че е нает да ремонтира някакви атомни двигатели, но е бил насила задържан от човек на име Рел Гриър.
— Къде е Гриър? — прекъсна го гласът.
— Лежи в кабината си горе.
— Момент така — каза гласът.
Последва нова пауза, нарушена от добре познатия му глас на императрица Инелда:
— Как се казвате? — попита тя.
— Даниел Нийлан — отговори Хедрок и припряно добави:
— Моля ви, побързайте. Гриър може да слезе всеки миг. Не искам да ме хване тук.
— А защо просто не отворите вратата и не излезете?
Хедрок се беше подготвил и за този въпрос. Обясни, че Гриър е блокирал от командния пулт механизма за отваряне и затваряне на вратата.
— Ясно — каза императрицата и замълча. Хедрок си представяше как бързият й мозък визуализира ситуацията и преценява възможностите. Изглежда, вече бе мислила по тези въпроси, понеже почти веднага продължи: — Господин Нийлан, обаждането ви в полицията беше прехвърлено в щаба на правителствена тайна служба. Причината е, че без да знаете, сте се оказали въвлечен в ситуация, в която са замесени интереси на правителството. — И тя бързо добави:
— Само не изпадайте в паника.
Хедрок реши, че е най-добре да не казва нищо.
Инелда продължи все така бързо:
— Господин Нийлан, можете ли да включите апарата си на видео? Много е важно да разберете с кого говорите.
— Мога да го включа така, че да ви виждам, но за съжаление предавателният блок е изваден.
— Знаем колко неприятна е за Гриър мисълта, че някой може да го види — кисело отбеляза тя. — Но нека не се бавим сега. Аз държа да ме видите.
Хедрок щракна ключа и изчака образът на императрицата да се фокусира. После се поколеба няколко секунди и накрая смаяно възкликна:
— Ваше величество!
— Познахте ли ме?
— Да, да, но…
Тя го прекъсна:
— Господин Нийлан, вие се намирате в уникалното положение да бъдете въвлечен във велики дела. Вашето правителство, вашата… императрица… изискват вярната ви и лоялна служба.
— Ваше величество — помоли я Хедрок, — извинете ме, но ви моля да побързате!
— Ще бъда пределно ясна и се надявам да ме разберете. Днес следобед, веднага след като бях информирана, че непознат млад мъж — да, говоря за вас — е влязъл в космическия кораб на Гриър, аз разпоредих екзекутирането на капитан Хедрок — шпионин на Оръжейните магазини, — когото бях толерирала до този момент в двореца.
Хедрок бе наясно, че бъркаше нарочно времената на събитията и смесваше истина с лъжа, но беше абсурдно да се опита да я поправи. Направи му впечатление, че не се съобрази с желанието му да побърза. Хрумна му, че тя гледа на обаждането му като на неочаквана възможност, но и че много не я интересува какво може да се случи на някой си Даниел Нийлан. Вероятно смяташе, че винаги може да се договори отделно с Гриър и може би бе права. Инелда продължи с напрегнато лице и нисък, но уверен глас: