Ерек и Енида [bg]

        Припаднал мрак, нощта дошла, в отделна стая две легла застлали им: в едно от тях [3435] Ерек заспал, ала от страх треперела Енида цяла и будна в своето лежала. Разкрила плашещия нрав на подлия и дързък граф, [3440] не мигнала тя цяла нощ, уверена, че този лош човек, успее ли веднъж да хване спящия й мъж, той, без окото му да мигне, [3445] и до убийство чак ще стигне. С надежда да спаси Ерек от подлия и зъл човек намислила си през нощта, преди да дойде утринта, [3450] съпруга си да убеди, че ги заплашват там беди и трябва да избягат вън. Ерек спял здрав, спокоен сън, но щом зората наближила, [3455] съпругата се убедила, че вече има риск голям да ги завари графът там. Обичала с любов голяма мъжа си тази вярна дама [3460] и обичта й дала сила. Приготвила се и решила и него да събуди: «Скъпи, прощавай, но часът настъпи да бягаме. Тук смърт те чака, [3465] съпруже, щом се вдигне мракът. Невинен си, но този граф е зъл предател с подъл нрав и ако днес той ни открие, със сигурност ще те убие. [3470] Желае мен, затуй те мрази, но милостта на Бог те пази, защото този граф развратен и вчера искаше смъртта ти, но на лъжата ми се хвана, [3475] че негова жена ще стана. Решил е блудникът свиреп да ме отмъкне, а пък теб да те убие, щом те хване.» Ерек разбрал, че от жена му [3480] по-вярна няма и предложил: «Седлата нека бързо сложат на нашите коне, а ти стопанина предупреди, че тръгваме на дълъг път. [3485] Да дойде, че не спи врагът!» Дошъл любезният стопанин, видял конете оседлани, видял Ерек въоръжен и го попитал изумен: [3490] «Сеньор, какво ви кара вас да ставате в тъй ранен час? Навън е още пълен мрак!» Ерек му обяснил, че пак ги чака тежък път далечен, [3495] та затова ще тръгват вече, като прибавил, че държи да знае колко му дължи: «Приехте ни гостолюбиво, любезно, мило, отзивчиво, [3500] ценя високо този жест. Със свойте седем коня днес ще ви платя, тях имам само, но стойността им е голяма Уви, днес нямам пукнат грош93, [3505] ала залогът не е лош.» Стопанинът се поклонил, на рицаря благодарил, защото дарът скъпо струвал, и най-сърдечно се сбогувал. [3510]