Ерек и Енида [bg]

        Младежът бил добър човек [3125] и щом съгледал, че Ерек с Енида от гората идват, разбрал и без да ги разпитва, че през нощта в леса са спали и нищо още не са яли, [3130] защото в областта голяма дори цял ден да яздиш, няма ни град, ни замък да съзреш, та в тях за отдих да поспреш. Тогаз младежът благороден, [3135] от чувства най-човешки воден, Ерек учтиво поздравил: «Сеньор, нали не съм сгрешил, допускайки, че сте преспали в леса и нищо не сте яли [3140] подир несгодите в гората. Я нека споделим храната от моя кош… В замяна аз не искам нищичко от вас. Сладкиши, сирене и питка [3145] и чудно вино за напитка на бяла кърпа тук ще сложа. Друг няма кой да ви предложи храна наблизо. Приемете и с мен обяда споделете. [3150] Така че слезте, сир, от коня да смъкнем тежката ви броня и да похапнем след това на сянка в гъстата трева.» Ерек приел, от коня слязъл [3155] и на добрия момък казал: «Обяда ви ще споделим и много ви благодарим.» Подал ръка младежът строен на дамата му и спокойно [3160] тя слязла, а след туй слугите погрижили се за жребците. На сянка седнали. Младежът снел бронята и шлема тежък на рицаря и на тревата [3165] разгънал кърпа за храната: там сложил хлебчета пшенични, сладкиши подредил отлични и сирене нарязал прясно и вино им налял прекрасно. [3170]