Оскар за смъртоносна роля [bg]

— Н-не…

Независимо, че Полина не виждаше лицето му, а само очите му в огледалцето, тя чувстваше, как той излъчва сила и воля, които постепенно я завладяват.

— Кой мислиш, че ги е взел? — попита шишкото. Той все така втренчено я гледаше в очите през огледалото за обратно виждане.

— Н-н-не зная… Не зная кой може да ги е взел… — промърмори тя.

— Кой те снабдява с наркотици?

— Нали ви казах: не зная! Никой! Това е грешка!

— Ти ли си Полина Павленко?

— Да!

— Защо си взела документа от сейфа?

— Не съм го взимала! Нищо не съм взимала! — изстена тя.

— Помолил те е да го вземеш твой приятел ли?

— Н-н-не…

— Платили са ти в долари, нали?

— Кой? Какво?… Не! Не знам!

— Май всичко е чисто — изведнъж каза коженият и пусна ръката на Полина.

— Значи така, Полина — каза дебелият (в огледалото тя продължаваше да вижда очите му), — сега аз вероятно ще те пусна…

Сърцето й радостно заби.

— Но не завинаги!… — внушително рече той.

Сърцето й заледеня в недоумение.

— Ти сама знаеш — продължаваше дебелият, — притежанието на наркотици е тежко обвинение. Можеш да получиш до десет години. При строг режим.

— Това не е мой наркотик! Подхвърлили са ми го! — извика Полина.

— Виж, това ти на никого не можеш да го докажеш — спокойно каза шишкото. Направи пауза и добави: — Затова, за да избегнеш килията и затвора трябва да се държиш както трябва.

— Как така? — попита Полина. Искаше тези думи да звучат предизвикателно, но се получиха жалки.

— Интересува ме всичко, което става в работата ти — твърдо продължаваше дебелият. — И ти трябва да ме информираш. За всичко, което става във вашата „Пета власт“. Разбра ли ме?

— Да.

Полина изхлипа и кимна.

— А главното, което ме интересува, е документът, изчезнал от сейфа на началничката ти Садовникова. Когато документът се намери или се изясни кой го е откраднал, ние с теб, Полина, ще се разделим и ти никога повече няма да ме видиш. Но ми е нужно всичко, което ти забележиш или разбереш. Ясен ли съм?

— Да.

— И така. Документът. И освен това — твоите колеги — Колпин, Щапов, Садовникова, Пастухов, Соколова, Теплицин. Аз трябва да знам всичко, което те говорят и правят. Разбра ли ме, Полина?

— Р-р-разбрах.

— Давам ти едно денонощие. Аз сам ще се свържа с теб. А пък, ако има нещо спешно — ето, вземи. — И дебелият се обърна и подаде на Полина едно картонче, където имаше написан номера на джиесем. Номер и нищо повече.

Тя грабна картончето като спасителен пояс.

— И помни, кой те отърва от затвора! — каза дебелият.

Сега, обърнат към нея, той втренчено я гледаше и вече на живо срещна погледа й с толкова острия си взор, че тя извърна очи.