Оскар за смъртоносна роля [bg]

Отиде там с единствената цел да дразни приятеля си, който имаше наглостта да се изнесе от нейното жилище и да отиде при майка си. Вярно, че имаше и една суперзадача (за това непрекъснато мислят всички неомъжени момичета) — случайно да срещне в клуба някой кавалер, който да се влюби до безумие в нея — някой красив, богат, умен и мъжествен.

Принц в „Ермитажа“ тя не срещна, но пък задача номер едно изпълни блестящо. Приятелят й се обади в десет, когато целият клуб се тресеше от новата аранжировка на стария „Бони М“. Полина извика в слушалката: „Нищо не чувам!“ и наистина не успя да чуе дори дума. Но той! Той сигурно прекрасно чуваше гръмката музика. После се обади и в десет и половина, и в единайсет — номерът му излизаше на дисплея на джиесема и Полина злорадо не вдигаше телефона си. Нека си мисли каквото ще. Нека въображението му рисува картината как тя е в топлата прегръдка на онзи същия, когото днес не бе срещнала — красивия, богатия, мъжествения…

И така, планът й блестящо успя. В единайсет и половина Полина се измъкна от шумния и потен клуб и закрачи по залятата с електрическа светлина алея по посока на „Петровка“. Главата й бучеше от четирите коктейла. „Сега ще си хвана такси и по-скоро вкъщи, и по-скоро да нанкам — мислеше си тя. — Че утре пак съм на работа и шефката мъчителка Танка Садовникова пак ще се заяжда…“.

Изведнъж, когато Полина вече бе излязла на „Петровка“, пътя й препречи един милиционер. Откъде се взе пък тоя?

— Добър вечер — учтиво поздрави ченгето и отдаде чест. Какъв чин беше Полина не видя, пък и нищо не разбираше от званията на ченгетата. — Моля, вашите документи!

Зад милиционера стоеше някакъв мъж — висок, симпатичен, с кожено яке. Много приличаше на цивилно ченге. Сигурно е оперативен работник — приличаше на тия по телевизията. На Полина й се стори, че го бе виждала някъде. Дали пък не беше още тази вечер в клуба? Или не? Или четирите коктейла си казват думата?

— Защо са ви документите ми? — рече недоволно Полина.

— Рутинна проверка — безупречно учтиво обясни милиционерът.

Полина сви рамене и извади от чантата си паспорта — вместо да спори с властта, по-добре по-бързо да се отърве от тях. Тя в нищо не се бе провинила и паспортът й беше наред.

Милиционерът бързо огледа документа, но не го върна на Полина.

— Оръжие, наркотици имате ли в себе си?

— Какво ти оръжие! — с досада възкликна тя.

— Тогава — изведнъж рече ченгето, — ще помоля да видя личните ви вещи.

Полина направо се вбеси.

— Ама вие да ме обискирате ли имате намерение?!

— Не, не да ви обискираме — хладнокръвно каза милиционерът. — Молим ви, гражданко Павленко, доброволно — той подчерта думата — да представите чантата си за проверка.

— Може би и да се съблека?! — язвително извика Полина.