Истанбулска загадка [bg]

— Слизам от самолета — заявих.

— Жена ти би ли се съгласила с твоето безразсъдство? — попита Изабел. Вдигна ръка да ми препречи пътя.

Понечих да я отблъсна. Тя ме изгледа озадачено, удивена от непреклонността ми.

— Имаме много основателни причини да се тревожим за теб — заяви тя. — Колегата ти беше убит, за бога! Събуди се, Шон! В опасност си.

— Мислиш ли, че давам пет пари за това!

Погледнах я в очите и видях проблясване — може би съчувствие или съжаление?

— Не се опитвай да ме спреш. — Пристъпих към пътеката.

Питър стана и почти препречи пътя ми, но аз се измуших покрай него, преди да успее да направи нещо.

— Не ставай глупав, Шон! — извика Изабел. — Ти си важен свидетел на терористичен акт. Имаме властта да те задържим.

Блъснах силно рамото на Питър, когато посегна към мен. Минах покрай него към вратата и натиснах бравата. Включи се аларма. Отворих. Двигателите угаснаха. На сто метра, осветен от ярките светлини от сградата на летището, въоръжен охранител в зелена униформа гледаше към нас.

— Няма да се връщам в Лондон — заявих аз. — Ще скоча, дори и в движение. — Погледнах назад към тях.

— Упорито копеле! — извика Питър. Но не посмя да ме спре.

— Искам само да ме върнете там, откъдето ме взехте.

— Наред ли е всичко? — чу се глас. Огледах се. Беше пилотът. Стоеше на прага към пилотската кабина.

— Ще бъде — отвърна Питър. И въздъхна шумно. — Можем да се върнем до Истанбул. — Каза го тихо, все едно че говореше на себе си.

Изабел изглеждаше изненадана. После главата й се размърда като метроном — на едната страна, сетне на другата.

— Но ще си платиш за това, Шон. В Истанбул буквално ще се залепим за теб…

— Нямам нужда от бавачка.

— Ако не ни сътрудничиш, ще се погрижим да се набиваш на очи.

Не отговорих. Премислях.

— Колко смяташ да останеш там, Шон? — попита Изабел.

— Няколко дни.

— Ще отседнеш при мен — заяви Питър.

Втренчих се в сините му, непоколебими очи. Ако ме откараха до Лондон, щях да хвана следващия полет до Истанбул само за часове. Или можех да сляза още тук… Но само Бог знаеше разписанието на полетите от Мосул до Истанбул. Вероятно щеше да се наложи да отида до Багдад, за да излетя от тази страна. Ала тогава нямаше да ме следят в Истанбул. Може би изобщо не трябваше да им казвам, че искам да се върна там. Сега ми оставаше единствено да работя с тях.