Смърт по сценарий [bg]

— Всичко наред ли е вече? — попита Гейб.

— Засега да.

— Добре, нека поговорим по работа тогава.

- Не ти се обадих, за да те изнудвам, Гейб. Сигурно това си помислил отначало, но то не е в стила ми — започна Пелц.

Хамелеона само кимна.

— Паметта ми е желязна — продължи Пелц. — Преди осем години направихме заедно няколко епизода от "Семейство Сопрано". Помня, че бяхме на снимки в Джърси, размотавахме се заедно и ти ми спомена, че имаш идея за филм: човек, който избива куп задници от филмовия бизнес.

— Половината от хората, работещи в този бизнес, рано или късно стигат до същата идея — отбеляза Гейб.

— В затвора може и да не ми е достигало слънце, Гейб, но не съм оглупял. В онзи ден двамата с теб си говорихме за начините, по които можеш да убиеш разни хора. Един от тях беше да се подменят халосни патрони с истински. Интересно съвпадение е, че си бил на снимачната площадка днес, когато Иън Стюарт е бил убит тъкмо по този начин.

— Но това не значи, че имам нещо общо — отбеляза Гейб.

Пелц само изръмжа неопределено и продължи:

— Интересно е и това, че коктейлът "Молотов", хвърлен тази вечер по Брад Чък, беше без фитил — същият, който баща ми ме научи да правя. Същият, който аз ти показах. Освен това на ръст изглеждаш досущ еднакъв с човека, който го хвърли.

— Имам среден ръст и средно тегло, подобно на милион други мъже — отбеляза Гейб.

— Но се обзалагам, че точно ти стоиш зад затриването на тези нещастници днес.

— Не съм аз, Мик, кълна се.

— Тогава защо дотича толкова бързо тук, и то посред нощ? И защо си донесъл пистолет? — попита Пелц. — Нали ти казах, целта ми не е да те изнудвам.

— А тогава защо ме извика? — попита Гейб.

— Защото искам и аз да се включа — каза Пелц. — Помниш ли финала, който ти предложих за филмовия ти проект? Да събереш стотина от онези задници на едно място и да ги вдигнеш във въздуха? На теб ти хареса. Мислиш ли да го направиш?

— Дори и да стоях зад всички тези убийства, никога не бих си позволил да направя нещо такова. Ти най-добре от всички би трябвало да го знаеш, Мики. Експлозивите струват майка си и баща си — отбеляза Гейб.

— Майка си и баща си, казваш… Ето, затова те харесвам, Гейб. Под топките ти има бомба, но не се страхуваш да се правиш на умник пред човека, който държи копчето на детонатора.

— Шегата настрана, Мики, но С4 е евтин, ако имаш правото да го купуваш легално. Веднъж щом се озовеш на черния пазар обаче, той става труден за намиране, а дори и да откриеш, цените са безбожно високи.

— Не и ако знаеш откъде да пазаруваш — отвърна Мики.

— Чуй ме, Гейб, ако търсиш средства за голямо бум-бум, аз съм твоят човек. Не само че знам откъде да се снабдиш с каквото ти трябва, но и знам как да ти го доставя, както и къде да сложа взрива, така че броят на жертвите да е максимално висок.

Гейбриъл не отделяше очи от стоманения цилиндър в ръката на Пелц. По лицето му изби пот. Мики можеше и да го убие, но изглежда, действително не целеше да го изнудва.