![Парижката квартира [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/5/parizhkata-kvartira-bg-download.jpg)
Парижката квартира [bg]
- Автор: Мюссо Гийом
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0312-7
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижката квартира [bg]». Краткое содержание книги:
— С вас ще бъде различно.
— Защо мислите така?
— Първо, защото сте мъж. Второ, защото имам страхотна идея. Маделин с доволна усмивка му разясни своя план как да се добере до съпругата на Шон.
В едно интернет кафене тя бе създала имейл адрес на Гаспар и от негово име бе изпратила на Пенелопе молба да му заеме срещу заплащане картината на съпруга й „Гола жена“, която тя все още притежаваше.
— Не разбирам защо трябва да вземам назаем някаква картина — изръмжа Кутанс. — Това е пълна безсмислица.
Младата жена бутна настрана чинията си и разгъна на масата ксерокопие на статия в „Дейли Телеграф“, в която съобщаваха, че следващата пролет в Лондон ще се играят трийсет спектакъла на „Клетвата на Хипократ“ — пиеса на драматурга Гаспар Кутанс.
— Ще заемете тази картина, за да бъде част от декора на премиерата на вашата пиеса.
— Ама че нелепо.
Маделин продължи, без да обръща внимание на забележката му:
— В моя имейл предложих на Пенелопе такса за наемане на картината от двайсет хиляди евро. Бенедик ме увери, че тя има нужда от пари и даже се кани да продаде платното на търг. Ако й се удаде възможност да го рекламира преди продажбата, бъдете сигурен, че няма да я пропусне.
Ядосан, Гаспар се намръщи.
— Вие сте си присвоили моята самоличност!
— Успокойте се, това беше лъжа за добра кауза.
— Спазването на принципите важи за другите, така ли? Не понасям хора като вас.
— Хора като мен? Какво искате да кажете?
— Знам какво искам да кажа.
— Значи сте единственият, който го знае.
Все още ядосан, той сви рамене.
— Така или иначе, госпожа Лоренц никога няма да повярва на такива глупости.
— Лъжете се — отговори тържествуващо Маделин. — За ваше сведение тя вече ми отговори, че ви чака в дома си след половин час, за да говорите по въпроса.
Гаспар отвори уста да възрази, но само примирено въздъхна. Тя се възползва от преимуществото си:
— След срещата с Файол ще се видя със стара приятелка, която ще мине през Париж. След като посетите Пенелопе, отбийте се в „Семафор“, за да обсъдим постигнатото.
— Какво е „Семафор“?
— Малко кафене на ъгъла на улица „Жакоб“ и улица „Сена“.
Беше толкова топло, че прозорците на ресторанта бяха отворени. Тъй като Маделин искаше да пуши, те се настаниха на маса отвън, за да пият кафето си. Младата жена мълчаливо си сви цигара, докато Гаспар, потънал в мислите си, посръбваше от чашата арманяк, с която го бе почерпил съдържателят.
Макар да не смееха да го кажат на глас, трябваше да признаят, че сега двамата бяха невероятен разследващ екип.
Магнетичното изкуство на Лоренц ги беше покорило и двамата бяха попаднали под негова власт. Всичко, което малко или много бе свързано с художника — смисълът на картините му, неяснотите в неговия живот, — придобиваше за тях мистична аура п ирационалното обещание, че след като ги разкрият, тайните на Лоренц ще станат техни тайни. Без да си го признават, Маделин н Гаспар изпитваха налудничавото убеждение, че тези тайни ще нм разкрият някаква истина, защото, търсейки тези картини, те търсеха и някаква част от себе си.
7. Тези, които то възпламенява
Изкуството е като пожар, то се ражда от това, което възпламенява.
Жан-Люк Годар
1
Старата луксозна жилищна сграда, в която живееше Пенелопе Лоренц, притежаваше непреходния облик и строгата елегантност, с които се отличаваха красивите постройки в квартала около църквата „Свети Тома Аквински“ — светла и изчистена фасада от дялан камък, стълбище от полиран мрамор, изключително високи савани, скърцащ паркет, нареден в унгарска рибена кост.
Интериорът на жилището обаче беше пълна противоположност на аскетизма на сградата. В него царуваше крещящ лукс. Сякаш някой недодялан Филип Старк бе надзиравал обзавеждането п декорацията, опитвайки се да създаде образец на лошия вкус — кресла с бонбонено розова тапицерия, осеяни с възглавници от булана, до голяма плексигласова маса, огромен полилей, купища дребни украшения и лампи с чудновати форми.
Мъжът с недоверчиво изражение, който отвори вратата, се представи като Филип Карея. Гаспар си спомни, че Полин го бе споменала като първия любим на Пенелопе. Значи тя продължаваше да живее с него. Предприемачът от Ница беше дребен, шкембест мъж, напълно различен от любовника на Пенелопе, който драматургът си беше представял — голо теме, тънка, минаваща по контура на лицето брада, торбички под очите, разкопчана почти до пъпа риза, която разкриваше посивелите косми на гърдите, и висяща на врата златна верижка със закачен на нея зъб от акула. Трудно беше да се разбере какво у него бе запленило младата красавица, каквато е била тогава Пенелопе. Може би по онова време той бе изглеждал различно? Или пък бе притежавал други достойнства. Или може би, което бе по-вероятно, привличането между двама души често не се поддаваше на рационално обяснение.