Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Половин час след пристигането ни големият звънец за вечеря удари и аз слязох долу с двете си възпитанички (те са много слабички, незначителни хлапенца на десет и осем години). Бях облечена в твоята скъпа муселинена рокля (за която онази омразна мис Пинър се показа толкова груба, поради това, че ти ми я подари). Защото с мен ще се държат като с член на семейството, освен когато ще има гости и малките госпожици и аз ще вечеряме горе.
Значи тъй, големият звънец удари и ние се събрахме в малката гостна, където обикновено седи лейди Кроли. Тя е втората лейди Кроли и е майка на малките госпожици. Дъщеря е на железар и женитбата й се счита за голямо щастие. Изглежда, че някога е била хубава и очите й постоянно оплакват загубата на красотата й. Сега е слаба и бледа, с високи рамене и очевидно не представлява нищо особено. Завареният й син, мистър Кроли, беше също в стаята. Облечен съвсем официално, той важничеше като собственик на погребално бюро. Той е бледен, слаб, грозен, мълчалив; има тънки крака, без гръден кош, бакенбарди с цвят на сено и коса с ягодов цвят. Той е самият образ на покойната си майка, чийто свят лик се намира над камината — Гризелда от благородния род Бинки.
— Това е новата възпитателка, мистър Кроли — каза лейди Кроли, като дойде напред и взе ръката ми. — Мис Шарп.
— О! — каза мистър Кроли, като издаде напред глава, след което продължи да чете голяма брошура, с която се бе увлякъл.
— Надявам се, че ще бъдете добра към момичетата ми — каза лейди Кроли, а червените й очи бяха пълни със сълзи, както обикновено.
— Божичко, мамо, разбира се, че ще бъде — каза по-голямото; и аз веднага разбрах, че от тази жена няма защо да се страхувам.
— Масата е сложена, милейди — каза лакеят, облечен в черно, с огромен нагръдник с къдри, който изглеждаше така, сякаш бе един от нагръдниците от времето на кралица Елизабет, нарисуван на някой от портретите в залата. И като взе под ръка мистър Кроли, тя ни поведе към столовата, където я последвах, хванала за ръка двете си възпитанички.
Сър Пит бе вече в стаята, с една сребърна кана. Току-що беше се завърнал от зимника и също бе в официално облекло; с други думи, свалил гетрите си и показваше малките си набити крака в черни вълнени чорапи. Бюфетът беше покрит с блестящи стари прибори — стари чаши, златни и сребърни; стари блюда и прибори за зехтин и оцет, подобни на приборите в магазините на Ръндъл и Бридж. Всичко на масата беше също от сребро и двама лакеи с червени коси и канареножълти ливреи стояха от двете страни на бюфета.
Мистър Кроли прочете дълга молитва и сър Пит каза амин, след което отмахнаха големите сребърни похлупаци на съдовете за сервиране.
— Какво имаме за вечеря, Бетси? — запита баронетът.
— Агнешко, струва ми се, сър Пит — отвърна лейди Кроли.
— Mouton aux navets [10] — прибави тържествено лакеят, — а супата е potage de mouton a l’Ecossaise [11]. Гарнитурите са pommes de terre au naturel [12], както и choufleur a l’eau [13].
— Агнешкото си е агнешко — каза баронетът — и си е чудесно нещо. Кое беше агнето, Хоръкс, и кога го заклахте?
— Едно от черните шотландски агнета, сър Пит; заклахме го в четвъртък.
— Ще си вземете ли едно малко potage [14] мис, хм — мис Блънт? — запита мистър Кроли.
— Чудесна шотландска попара, мила — каза сър Пит, — макар че я наричат с френско име.
— Обичаят е, сър, в доброто общество — каза надменно мистър Кроли — яденето да се нарича така, както го нарекох.
Двамата лакеи с канареножълтите ливреи ни го поднесоха в сребърни супени чинии заедно с mouton aux navets [15]. После донесоха бира, разредена с вода, която на нас дамите, поднесоха във винени чаши. Не съм добра познавачка на бирата, но мога да кажа с чиста съвест, че предпочитам вода.
Докато вечеряхме, сър Пит се възползува от случая да запита какво е станало с плешките на агнето.
10
Овнешко с ряпа.
11
от шотландски овце.
12
от натурални картофи.
13
карфиол с вода.
14
Супа.
15
Овнешко с ряпа.