Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Както заявяваше сър Пит, той не давал пет пари за всички тези хора. Имаше си своята хубавичка Роуз, а какво повече е нужно на човека, освен да си гледа удоволствието? Така че той се напиваше всяка вечер, понякога биеше хубавата си Роуз и я оставяше в Хампшир, когато отиваше в Лондон, без нито една-единствена приятелска душа в света. Дори и мисис Бют Кроли, жената на пастора, отказваше да общува с нея, защото, както самата тя казваше, не искала да се унижава да завързва приятелство с една занаятчийска дъщеря.
Тъй като едничките дарове, с които природата я бе удостоила, бяха розовите бузи и бялата кожа и тъй като не притежаваше никакъв характер, нито дарби, нито собствено мнение, нито занимания, нито онази живост на духа и острота на нрава, с които съдбата често дарява напълно глупавите жени, силата, която притегляше към нея сър Пит, не беше много голяма. Розовият цвят изчезна от бузите й, а свежата й грациозност напусна фигурата й след раждането на двете деца и тя стана просто машина в къщата на съпруга си, не по-полезна от голямото пиано на покойната лейди Кроли. Понеже имаше светла кожа, тя носеше дрехи със светли цветове, както правят повечето русокоси жени, и се явяваше обикновено в зацапано морскозелено или мътно небесносиньо. Цял ден плетеше разни неща от домашна вълна. В продължение на няколко години направи завивки за всички легла в Кроли. Имаше си малка цветна градинка, към която изпитваше известна привързаност: но освен тази нямаше никаква друга слабост или антипатия. Когато мъжът й бе груб с нея, тя се държеше апатично; когато я удряше, тя се разплакваше. Нямаше достатъчно характер да се отдаде на пиене и току пъшкаше, като цял ден ходеше раздърпана, с коса навита на книжки. О, Панаир на суетата, Панаир на суетата! Ако не беше ти, тази жена щеше да бъде весела девойка: Питър Бът и Роуз щяха да са щастливи съпрузи в някоя уютна ферма, с весело семейство; щяха да си имат своя честен дял от удоволствия, грижи, надежди и борби. Но в Панаира на суетата титлата и екипажът с четирите впрегнати в него коня са играчки, по-ценни от щастието. И ако Хенрих VIII или Синята брада сега са живи и си поискат десета жена, мислите ли, че няма да вземат най-хубавата девойка, която този сезон ще излезе официално в обществото?
Тъпата отпуснатост на майчицата им не събуждаше, както би могло да се очаква, особена привързаност в сърцата на двете малки дъщери, които обаче се чувствуваха много щастливи в слугинските стаи и в конюшните. И тъй като за щастие шотландецът градинар имаше добра жена и няколко добри деца, в неговата къщичка те се движеха в здраво общество и получаваха добър пример, което до идването на мис Шарп представляваше едничкото им образование.
Нейното назначаване за възпитателка се дължеше на увещанията на мистър Пит Кроли, едничкия приятел и защитник, когото лейди Кроли имаше, и единственият човек, освен децата й, към когото изпитваше известна слаба привързаност. Мистър Пит приличаше на благородното семейство Бинки, на което бе потомък, и беше твърде изискан и учтив джентълмен. Когато навърши пълнолетие и се прибра от Крайстчърч, той се залови да реформира отслабналата дисциплина в имението, въпреки съпротивата на баща си, който изпитваше страхопочитание към него. Придържаше се към такава строга изисканост, че по-скоро би гладувал, отколкото да си позволи да вечеря без бяла вратовръзка. Веднъж, наскоро след като се беше прибрал от колежа и когато лакеят Хоръкс му донесе едно писмо, без да го сложи на поднос, той го погледна по такъв начин и го смъмри с такава рязкост, че оттогава нататък Хоръкс трепереше пред него. Всички от домакинството се прекланяха пред мистър Кроли, а книжките за къдрене на лейди Кроли се сваляха, когато той си беше вкъщи. Калните гетри на сър Пит изчезваха; и ако този непоправим стар човек все още се придържаше към други свои навици, той никога не се напиваше с ром в присъствието на сина си, а с прислугата говореше много сдържано и учтиво; същите тези личности забелязаха, че сър Пит никога не ругае жена си, когато син му е в стаята.
Той именно научи лакея да казва: «Масата е сложена за милейди» — и настояваше да я отвежда под ръка на вечеря. Рядко я заговаряше, но когато правеше това, вършеше го с най-голяма почит; и никога не я оставяше да излезе от стаята, без да стане най-тържествено и да й отвори вратата с най-елегантен поклон.