Поздрави от рая
- Автор: Декстър Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвияна Петрешкова-Златева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Поздрави от рая». Краткое содержание книги:
Главният инспектор Морс рядко позволяваше да бъде въвлечен в новогодишни празненства. За него разследването на убийството в празнично украсения хотел бе нещо необичайно.
Начинът, по който бе извършено престъплението, съответстваше на случая.
Трупът бе в маскараден костюм. А почти сигурно бе, че гостите на хотела не са се регистрирали с истинските си имена…
Морс донесе по още едно питие, осъзнавайки, че започва да задава безсмислени въпроси. Но защо пък не? Тя не можеше да му каже нищо съществено, той бе почти убеден в това; но беше чудесно момиче — в това пък беше абсолютно убеден! Сега те седяха по-близо един до друг и тя леко плъзна ръка по грубата вълнена материя на панталона му. И също така леко той й отвърна, не казвайки нищо и същевременно казвайки всичко.
— Бихте ли искали да прекараме една нощ в Хотел „Грейт Уестърн“? — попита тя уверено; но все пак в гласа й се усещаше (как можеше Морс да не го знае?) едно трептене и мекота, които едва ли бяха долавяни от другиго. Морс се поколеба, но по бавната, тъжна усмивка на устните му тя разбра, че подобно леко кимване е по-скоро израз на объркване, отколкото на премислен отказ.
— Не хъркам! — каза Филипа тихо в ухото му.
— А аз не зная дали го правя — отвърна Морс. Изведнъж той с отчаяние си даде сметка, че бе настъпил решителният момент; но също така осъзна необходимостта да се облекчи (след изпитите четири бири) и я остави за малко.
След като излезе от мъжката тоалетна на партера, той отиде до рецепцията и попита момичето, което бе там, дали имат свободни стаи за през нощта.
— Само за вас ли, сър?
— Ъъ, не. Стая за двама — за мен и жена ми.
— Един момент… Не, ужасно съжалявам, сър, но тази вечер нямаме свободни стаи. Но може някой да се откаже — по това време обикновено има един или двама, които се отказват. Ще бъдете ли в хотела още известно време, сър?
— Да, още съвсем малко. Ще бъда в бара.
— Е, ако нещо се промени, ще ви съобщя. Името ви, сър?
— Ъъ, Палмър. Мистър Палмър.
— Добре, мистър Палмър.
След десетина минути музикалната уредба бе включена и съвсем ясен женски глас съобщи на всички във фоайето, ресторанта и бара на Хотел „Грейт Уестърн“: „Моля, Главният инспектор Морс веднага да дойде на рецепцията. Главният инспектор Морс на рецепцията, моля“.
Той й помогна да си облече шлифера, скъпа дреха е цвят на стриди, която би накарала почти всяка жена да изглежда блестящо и после я загледа как завързва колана си и оправя гънките около тънката си талия.
— Приятно ми беше да се запознаем, инспекторе.
Морс кимна.
— Може би ще имаме нужда от показанията ви.
— Бих предпочела да не се налага — ако можете да го уредите.
— Ще видя.
Когато тя се обърна, за да излезе, Морс забеляза зацапаното кафяво петно върху лявото рамо на иначе безупречно чистия й шлифер:
— Така ли бяхте облечена, когато си тръгнахте след тържеството? — попита той.
— Да. — Тя погледна изцапаното място. — Все пак не мога да ходя полугола из снега, нали?
— Предполагам.
Жалко, наистина. Ще вземат поне пет лири за чистене. Човек трябва да мисли преди да се начерни и да пипа останалите…
Маската беше паднала и Морс се почувства натъжен. Тя би могла да е чудесно момиче, но някак си имаше нещо не на място в нея. Един човек беше жестоко убит — човек (кой знае, може би имащ поне малко нежност в сърцето си), който в нощта след празненството бе преметнал през лявото й рамо ръката си, намазана е кафява театрална боя, а тя се ядосваше, че ще трябва да похарчи няколко лири, за да се освободи от петното, което би нарушило привлекателността й. Те се сбогуваха и Морс побърза да скрие своето двойно разочарование под маската, която в повечето случаи и той нахлузваше за пред събратята си. Може би — тази мисъл внезапно го порази — маските бяха действителността, а лицата под тях бяха престорени. Толкова много хора в „Хауърд“ бяха носили някакви маски през онази фатална вечер — бяха променили дрехите си, грима си, поведението си, партньора си, почти бяха променили живота си; а мъжът, който бе умрял, беше успял най-добре от всички да се превъплъти.
След като тя си тръгна, Морс се върна до рецепцията (вероятно Луис го търсеше — той бе единственият, който имаше представа къде се намира Морс), като се молеше момичето там да е друго. Но не беше. Нещо повече, тя очевидно имаше добра памет.