Войната на Либърти
- Автор: Груб Джеф
- Серия: StarCraft #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светослав Ковачев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на Либърти». Краткое содержание книги:
Менгск възнагради Рейнър с капитански чин за усилията му, а Либърти беше дарен с поредица от интервюта. Майк избегна нивото на пропаганда, която Менгск очевидно търсеше, но това направи харизматичния водач още по-достъпен за въпросите му. Собствената съпротива на репортера превърна одобрението му в още по-желано от страна на водача на бунтовниците.
Постепенно Майк откри, че все повече и повече се съгласяваше с мнението на Менгск за Конфедерацията. По дяволите, самият той бе изричал доста от същите неща, макар и по по-предпазлив начин, в различните си статии през годините. Конфедерацията на човечеството беше просто една престъпна бюрокрация, преливаща от кариеристи и мошеници, чийто боен вик беше: „Аз какво хващам?“
Менгск беше прав и за още нещо. ЮНН така и не излъчиха нито един от репортажите му за унищожаването на Мар Сара или за вината на Конфедерацията относно нападението. Единственото, което направиха, бе да информират хората, че съществуваше не една, а две неприятелски заплахи някъде във вселената, разрушителните Зерги и унищожаващите от небесата Протоси. И двете раси бяха представени като неумолими врагове на човечеството и единственото решение за тяхното отблъскване било всички да се съберат под флага на Конфедерацията.
— Такава е природата на тираните — отбеляза късно една вечер Менгск на наблюдателната палуба на „Хиперион“. Чашата му с бренди стоеше недокосната върху масата между тях двамата. Либърти отдавна бе пресушил своята и тя стоеше празна до шахматната дъска, върху която белия цар лежеше повален. Менгск по правило играеше с черните, а Либърти обикновено губеше с белите. Неизползван пепелник заемаше далечния край на масата. Майкъл отново бе отказал цигарите, но Менгск винаги му осигуряваше един, за всеки случай.
Менгск продължи да развива тезата си:
— Тираните могат да оцелеят, единствено ако представят друг по-голям тиранин като заплаха. Но Конфедерацията не осъзнава опасността от другите тирани, които тя стовари върху главите на всички ни.
— Преди Протосите и Зергите — отбеляза Майк, — любимата й заплаха беше ти.
Менгск се изхили.
— Трябва да призная, че смятам за най-добрата форма на правителство благоразположеният деспотизъм. Но не мисля, че управляващите олигарси биха се съгласили с това.
— А може би и ти сочиш към по-големите тирани, за да прикриеш собствените си злини? — попита Майк.
— Разбира се, че го правя — отвърна Арктур Менгск. — Но не това помага на нашите врагове да бъдат по-големи тирани, отколкото сме ние. Или отколкото смятаме да бъдем. — Той вдигна поваления цар на Майк от дъската. — Още една игра?
Майкъл не бе виждал и следа от Кериган, но на неговия въпрос Менгск отвърна просто:
— Моят доверен лейтенант работи най-добре на бойното поле. — Майк прие тези думи като означаващи, че тя бе някъде надалеч и преценяваше поредната планета, узряла за бунт.
Той се оказа прав. Два дена по-късно, Менгск повика Либърти и Рейнър на своята наблюдателна палуба. На графичният дисплей се виждаше една планета, само дето тази беше в ръждивокафяво. Отзад се забелязваше газов гигант, надвиснал над нея като свръхпокровителствен родител.
— Антига Прайм — заяви Менгск, почуквайки по екрана. — Гранична колония на Конфедерацията на човечеството. На нейните жители им е много, ама много писнало от военните на Конфедерацията, които са станали малко по-строги от първата поява на Протосите и Зергите насам. Искам капитан Рейнър да помогне на антиганците да започнат успешно своето въстание. Това означава да се оправиш с отряд от Ескадрила Алфа, който е оставен да наглежда главния наземен път.
— С удоволствие, сър — отвърна Рейнър. Майк отбеляза, че сега той изглеждаше по-спокоен, контролираше се по-добре, отколкото когато бяха напуснали системата Сара. Сливането на оцелелите от собствените му сили със „Синовете на Корал“ на Менгск очевидно му бе помогнало да преживее загубата на Мар Сара и неговата смела и безочлива натура отново избиваше на повърхността. Направо го сърбяха ръцете за действие.
Менгск се обърна.
— И вие, господин Либърти, искате ли да придружите неговия отряд?