Богът от ледовете
- Автор: Цибел Йо
- Серия: maddrax – die dunkle zukunft der erde #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Богът от ледовете». Краткое содержание книги:
Държите в ръце една от най-сполучливите поредици в Европа и света — многотомната поредица за Командир Матю Дракс или Маддракс, както ще го наричат в бъдещето неговите врагове и приятели.
Благодарение на труда на петима писатели книгата е станала една от най-добрите саги за бъдещето ни след катастрофата от 2012 година. Нещо, което е твърде възможно да се случи, ако се позовем на предсказанията на маите, другите древни народи и Нострадамус.
Командир Матю Дракс се озовава в едно наистина мрачно бъдеще и се мъчи да проумее постапокалиптичния свят. Човешката раса вече не е венец на творението. Всичките й усилия са съсредоточени В борбата за чисто физическото оцеляване сред конкурентите по разум — мутантите, наследените от нашия век оръжия, вечните човешки взаимоотношения, както и правилото „Човек за човека е вълк“ дори когато е на път да изчезне като вид от дълбоко наранената ни планета. Но нека да ви оставим да си съставите собствено мнение.
Ще добавим само факта, че в Европа поредицата за Маддракс е МНОГО ПОПУЛЯРНА и с голям тираж. Да се надяваме, че и в България ще бъде същото.
Приятно четене!
Смайт стисна фенерчето по-здраво, като същевременно намираше опора в него. Чувстваше как краката му трептят, сякаш нервите му се бяха превърнали в мравешки пътеки. Под него — шумно мляскане и преглъщане…
И ръцете му трептяха и го сърбяха, както лицето и кожата на главата му. Той се изкиска.
— Какво правите там долу…? — Кискаше се все по-силно. Сигурно няма да… — Избухна в умопомрачителен смях.
Жадното преглъщане и мляскане под него секна.
Някак си успя да вдигне фенерчето. Светлината се насочи към гнездото. Седемте лица мумии тъкмо се изправяха. Сега между костите и перата лежаха много безжизнени тела. Някои все още потрепваха. Други изглеждаха така, сякаш бяха попаднали между зъбните колела на старинна мелница.
Лицата мумии погледнаха нагоре към него. Тихо и любопитно. Като зверовете преди това. Смайт видя окървавените им секири и копия, подпрени на скалната стена. И видя, че ръцете на фигурите вече не бяха с цвета на мръсен восък. Бяха окървавени до лактите.
Един посочи нагоре. В седемте човешки фигури настъпи раздвижване. Започнаха да се катерят по ледената шахта. Нагоре към Смайт.
— Стойте… стойте си долу! — изграчи професорът. — Не искам вие да… да…
Без припряност се изкачиха срещу него. Седмината.
— Аз съм професор д-р Джейкъб Смайт… — Дишаше запъхтяно. Тялото му се тресеше, сякаш всяко вдишване му струваше безкрайно напрежение. — Аз съм астрофизик…
Той се изкиска и вдигна лявата си ръка в отбранителна поза. С дясната си ръка осветяваше катерещите се към него мумии. Първата беше само на едно тяло разстояние. Смайт видя, че устата й беше оцапана с кръв. От нея святкаха кървави, остри зъби.
— …и специалист по комети. Сигурно сте чували за „Кристъфър-Флойд“ — Нададе дрезгаво хихикане. Фенерчето се изплъзна от влажните му ръце. Стана тъмно като в рог.
— Сигурно в последно време често сте ме виждали по телевизията! — извика той с гърголещ смях. — Професор д-р Смайт съветник на президента…
Седалката му се олюля. Чу как някаква ръка опипа тапицерията. И тогава някой докосна крака му…