Богът от ледовете
- Автор: Цибел Йо
- Серия: maddrax – die dunkle zukunft der erde #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Богът от ледовете». Краткое содержание книги:
Държите в ръце една от най-сполучливите поредици в Европа и света — многотомната поредица за Командир Матю Дракс или Маддракс, както ще го наричат в бъдещето неговите врагове и приятели.
Благодарение на труда на петима писатели книгата е станала една от най-добрите саги за бъдещето ни след катастрофата от 2012 година. Нещо, което е твърде възможно да се случи, ако се позовем на предсказанията на маите, другите древни народи и Нострадамус.
Командир Матю Дракс се озовава в едно наистина мрачно бъдеще и се мъчи да проумее постапокалиптичния свят. Човешката раса вече не е венец на творението. Всичките й усилия са съсредоточени В борбата за чисто физическото оцеляване сред конкурентите по разум — мутантите, наследените от нашия век оръжия, вечните човешки взаимоотношения, както и правилото „Човек за човека е вълк“ дори когато е на път да изчезне като вид от дълбоко наранената ни планета. Но нека да ви оставим да си съставите собствено мнение.
Ще добавим само факта, че в Европа поредицата за Маддракс е МНОГО ПОПУЛЯРНА и с голям тираж. Да се надяваме, че и в България ще бъде същото.
Приятно четене!
Мат съгледа в полумрака и два фреккойшера. Как жално поклащаха натам-насам огромните си глави. Неясно различи изпочупените им скакателни крака и откъснатите им крила.
Между насекомите и хората се движеха бозайници. Зърна примати с бяла козина, почти е човешки ръст. И животни, които по големина и фигура му напомняха за говеда. Къси, тъпи рога стърчаха от главите им и сплъстената им козина висеше чак до пода.
Мат виждаше разхвърляни навсякъде вдървени крила, откъснати крака на насекоми, кости и човешки скелети…
Бялата козина до него посочи с широк жест ужасяващата сцена. Като че искаше с гордост да представи владението си.
Грачеше без прекъсване. Мат го погледна — да, звярът, изглежда, беше в най-добро настроение. Нещо като ухилване беше изписано на плъшата му физиономия.
Мат затвори очи и се обърна. Потресе се от отвращение. Никакъв кошмар не можеше да бъде по-ужасен. Не си въобразяваше — онова, което кралят на тараците му представяше, не беше частна зоологическа градина. Това беше… килерът с храната на неговото племе.
Стомахът на Мат се обърна. Облегна се на стената на пещерата. Притиснал чело до хладната глина, направи няколко дълбоки вдишвания.
Граченето зад него се усили. Кралят на тараците посочи вътре в дупката един загърнат в кожи мъж. Четири тарака се хвърлиха в дупката и сграбчиха мъжа. Той крещеше и отчаяно нанасяше удари около себе си, но те просто го изхвърлиха оттам.
Рраар натисна гърдите му със задните си лапи и го цапна с кокалния боздуган по главата. Мъжът мигновено загуби съзнание. Милостиво. Защото в следващия момент кралят на плъховете се наведе и с мляскащо-пращящ звук прегриза гърлото му.
Ужасът потресе Мат. Обърна се и повърна. След като белочетинестият звяр утоли глада си, изведоха Мат от пещерата. Залиташе до бодро грачещия Рраар и с мъка се държеше на краката си.
Внезапно кралят на плъховете млъкна. Мат забеляза, че козината на тараците пред него настръхна. Пред един видимо висок вход на пещера спряха, факлоносците осветиха вътре и изфучаха, а Рраар нададе яростен крясък.
Даде на Мат да разбере, че трябва да погледне навътре. Мат преглътна и се провря между двамата факлоносци. Лъчът светлина падаше върху чернокафяво тяло с масата на слон.
— Боже — изстена Мат, — що за кошмар е това? — Видя два крака с нокти като на хищна птица. Ръждиви вериги ги придържаха към два дървени кола. Всеки от тях беше забит в земята на разстояние десет крачки от животното.
Мат различи подобна на люспи перушина. Прекършени, крилата му висяха в задръстения от купчини изпражнения под. Жълти очи с тясна вертикална цепка в средата грееха срещу Мат.
Очи на кукумявка, помисли си той. И осветеното от факлите птиче лице фактически напомняше на Мат за кукумявка. Извит клюн стърчеше от люспестото лице.
Мат се отдръпна назад в коридора. С края на кожената наметка избърса студената пот от лицето си. Помисли си, че разбира какво искаше да му покаже Рраар — вида на най-върлия си враг.
После стигнаха до една куполообразна пещера. Много коридори се съединяваха с нея, един от тях — дори в най-горната част на куполния свод. В средата на пещерата имаше камък с паралелепипедна форма. Кралят на зверовете, изглежда, го използваше за трон.
Мат се чувстваше като в транс. Мъчеше се да запази спокойствие и употреби всичкото си самообладание, за да не побегне с вик. Събра сили. Ако все още имаше някакъв шанс за него, беше в това отново да възвърне поне на половина хладния си разум.
Падна му се съмнителната чест да седне на тронния камък. Донесоха му мръсна делва с вода. В нея плуваха остатъци от сняг. И паница с храна му поднесоха. Това нещо изглеждаше зеленикаво и тинесто. Мат не се докосна нито до водата, нито до храната.
В пещерата не влизаше никаква дневна светлина. Мат отдавна беше загубил чувството за време. Дали беше настъпила нощта? Дали навън отново избелялото слънчево петно не се промъква над снежните върхове? Колко време преживяваше този кошмар, откакто логиката му подсказваше, че трябва да е сън, реалността обаче беше неоспорима.
Ако в лагера на варварите се беше вкопчил във възможността да е кацнал в забравена от цивилизацията област, зверовете: гигантските плъхове и скакалци чудовища, подобното на кукумявка същество и странните животни в ямата, водеха само до едно заключение — вече не се намираше на Земята. Или не във времето…
Сега най-сетне Матю Дракс започна да приема онова, което духът му толкова дълго се противеше да повярва. И той щеше да отнесе това прозрение със себе си в смъртта. Много скоро. И в това вече не се съмняваше.