Богът от ледовете
- Автор: Цибел Йо
- Серия: maddrax – die dunkle zukunft der erde #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Богът от ледовете». Краткое содержание книги:
Държите в ръце една от най-сполучливите поредици в Европа и света — многотомната поредица за Командир Матю Дракс или Маддракс, както ще го наричат в бъдещето неговите врагове и приятели.
Благодарение на труда на петима писатели книгата е станала една от най-добрите саги за бъдещето ни след катастрофата от 2012 година. Нещо, което е твърде възможно да се случи, ако се позовем на предсказанията на маите, другите древни народи и Нострадамус.
Командир Матю Дракс се озовава в едно наистина мрачно бъдеще и се мъчи да проумее постапокалиптичния свят. Човешката раса вече не е венец на творението. Всичките й усилия са съсредоточени В борбата за чисто физическото оцеляване сред конкурентите по разум — мутантите, наследените от нашия век оръжия, вечните човешки взаимоотношения, както и правилото „Човек за човека е вълк“ дори когато е на път да изчезне като вид от дълбоко наранената ни планета. Но нека да ви оставим да си съставите собствено мнение.
Ще добавим само факта, че в Европа поредицата за Маддракс е МНОГО ПОПУЛЯРНА и с голям тираж. Да се надяваме, че и в България ще бъде същото.
Приятно четене!
Матю разбра. Кралят на плъховете искаше да изпита божествената му власт. Искаше да види как от тавана на пещерата пада огън или как Мат пронизва с мълнии люспестата птица.
Енергично жестикулирайки, Рраар се отдалечи от Мат. Другите тараци се присъединиха към господаря си. Появиха се в мрака на коридора пред пещерата. Мат чуваше само възбуденото грачене на Бялата козина. Сякаш казваше: „Е, хайде де! Дай да видим какво можеш.“
Мат стоеше като закован. Безпомощно размахваните крила на люспестата птица довяваха в лицето му развален въздух. „Свърши се — каза някакъв глас в него. — Все едно че си мъртъв. Веднага ще забележат, че «божествената ти власт» не е нищо повече от блъф и тогава…“
Безкрайна умора завладя Мат. Почти съжаляваше, че трябваше да умре, преди да е узнал какъв беше този побъркан свят, където беше попаднал като корабокрушенец.
Но нещо в мозъка му не се примиряваше със смъртта. Разсъдъкът му продължаваше да работи. И когато погледът му се спря на дървените колове, на които бяха закрепени веригите за краката на люспестата кукумявка, у него проблясна мъглява надежда.
Дървените колове! Ако успееше да ги изтръгне от пода… Ако пуснеше чудовищната кукумявка…
Зад него в тунела се чуха викове, грачене и подсвирване. Отначало Мат си помисли, че тараците вече са загубили търпение, тогава забеляза, че възбудата съвсем не е свързана с него. Същевременно чу метален шум, сякаш някой гигантски скакалец свива крилата си.
Тогава долови човешки глас. Гласът на Аруула! Приближаваше се светлина от факла. И тогава варварката застана пред краля на плъховете. Страх проблясваше в кафявите й очи, но тя се мъчеше да се държи гордо и самоуверено. Посочи към него, към Мат, после към самата себе си. Мат не разбираше какво казва тя, но когато Рраар въпросително го погледна, той инстинктивно кимна и махна с ръка на Аруула да дойде при него.
Изглежда, беше постъпил правилно. Аруула се приближи с бързи крачки. И тогава Мат видя в треперещите й ръце плоския, маслиненозелен контейнер.
Аварийният пакет от самолета!
Погледна смаяно Аруула.
— Ти си… — Потърси думите. — Ти си великолепна жена…
Чист адреналин заля тялото му, когато осъзна шанса, който му се предлагаше. И разумът му заработи с прецизността на компютърен процесор.
С жестове даде на Рраар да разбере, че вече е готов да демонстрира божествената си власт. Тараците отново се отдръпнаха в тъмния тунел.
Тогава Мат постави на пода контейнера от подсилен със стъкловлакна изкуствен материал и го разтвори. Люспестата птица следеше действията му с жълтите си очи.
Светлина от факла падна върху безброй преградки. Нож, компас, бинокъл, запалка, секира, двайсетзаряден армейски пистолет с два резервни пълнителя, пакетче пластичен експлозив и капсули, химически факли, прожектор, сигнален пистолет, сигнални гранати — всичко, каквото му беше нужно, дори и повече.
Движенията на Матю станаха светкавични. Пъхна секирата с късата дръжка в ръката на Аруула, посочи единия от дървените колове, за които беше завързано подобното на кукумявка същество, но същевременно й даде да разбере, че трябва да почака. Варварката веднага разбра.
Тогава Мат извади пластичния експлозив от преградката му и отчупи една трета от него. Пъхна вътре един подобен на цигара капсул и пусна остатъка в униформения си панталон. После изтича до входа на пещерата.
Шумолене и писукане откъм тъмнината. И въпросителното грачене на краля на тараците.
— Готово, Рраар! — извика Мат към тъмнината. — Сега Маддракс ще ти демонстрира силата си! — Изведнъж в тунела настана мъртва тишина. Със завъртане на върха на пръчката Мат постави взривателя на най-малко време — пет секунди.
Повдигна рамене.
— Съжалявам, гадино, аз съм само човек! — С тези думи хвърли пластичния експлозив в мрака и скокна обратно в пещерата.
Оглушителна детонация, светкавица. Стените на пещерата потрепераха. От тавана се посипа кал. Чудовищната кукумявка нададе пронизителен вик, а в тунела пред пещерата се надигна многогласен крясък.
Мат кимна на Аруула.
— Сега!
В същия миг взе сигналния и армейския пистолет от контейнера.
С три силни удара на секирата придружителката му преряза дървения кол. Веригата с дрънчене се стовари на пода, когато люспестото същество я дръпна към себе си. Вече неограничавано в движенията си, веднага се наведе към втория кол, оглозга го с клюна си и накрая освободи и втората верига, с която беше завързан кракът му.