Ударът на кобрата

Той наистина го разбра.

— Повече от сигурно. Борът играе важна роля най-малко в десетина промишлености и макар използваните у нас технологии да не са скъпи, нещо по-евтино винаги ще бъде добре дошло. Моф, ще можем ли по-късно да обсъдим този въпрос? С градския наместник Кимерон или с някой правителствен чиновник.

— Ще предам искането ви — отвърна Моф. Тонът му беше неутрален, но според Джошуа, той още не се бе успокоил. „С тези хора сякаш вървим през минно поле“, помисли си Джошуа.

— Е, смятам, че можем да тръгваме — каза Серенков. — Бих желал да разгледаме художествената галерия, за която споменахте онзи ден. Може би ще видим някой от вашите шедьоври.

— Разбира се — съгласи се Моф. — В такъв случай да се връщаме при колата.

— Откри ли нещо? — попита Телек.

— Нищо — отвърна Кристофър и вдигна глава от терминала. — Отново установявам, че тези летописи са непълни.

— Сигурно. Значи квазаманците или са създали нова технология, или ни лъжат, че е рафинерия за бор.

Интеркомът иззвъня. Пири се наведе към апарата.

— Слушам.

Беше капитан Ф’ахл.

— Току-що намерих корелацията, която се мъчат да открият вашите хора — съобщи той. — За онези прекомерно широки улици в Солас и другите градове. Оказва се, че са разположени успоредно на силовите линии на геомагнитното поле на Квазама.

Изведнъж всички в салона забравиха загадките около рафинерията за бор.

— Повтори — каза Кристофър и се обърна към интеркома.

Ф’ахл повтори съобщението.

— Можеш ли да дадеш някакво обяснение за това, капитане? — попита Телек.

— Нищо, което да има смисъл — отговори Ф’ахл. — Не е необходимо да построиш на верев целия град, само за да използваш полето за навигация, пък и то е прекалено слабо, за да има някакво влияние върху електрическата мрежа.

— Освен ако периодически не пулсира — промърмори Кристофър. — Не, дори и в такъв случай това разположение няма смисъл.

— Може би е във връзка с тяхната далекосъобщителна система — предположи Телек. — Предаване на модулирани сигнали по силовите линии или нещо от този род.

От ъгъла на салона Намиди я погледна ядосано.

— Защо не се откажеш от мисълта, че квазаманците имат далекосъобщителна система? — изръмжа той. — Вече видяхме, че на Солас както за пренос на енергия, така и за съобщения се използва жична мрежа. Всъщност, друго не им трябва.

— Но такава мрежа между градовете не съществува. Да не говорим за малките села — възрази Телек. — Хайде, Хърш, концепцията за изолирани градове-държави може да ти изглежда привлекателна, но като политик ще ти кажа, че тя не е приемлива. Не е възможно квазаманците просто да са забравили принципа на електромагнитите вълни или на обединеното правителство.

— Така ли? Тогава какво е твоето обяснение за стените около селата?

— Ами твоето за липсата на такива стени около градовете? — раздразнено попита Телек и поклати глава. — Не можем да допуснем, че селските общности са примитивни и воюват помежду си, а в градовете са развити и не воюват.

— Можем, ако няма никаква комуникация между града и селото — продължи да упорства Намиди. — Или ако в селата живее съвсем различна раса. Аз не чух нито Моф, нито Кимерон изобщо да говорят за селата.