Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
— Моро слуша — обади се той, вдигнал устройството до устните си.
— Обажда се Банион, губернаторе — чу се гласът на ръководителя на кобрите. — Нашият сателит откри нещо, което мисля, че трябва да видите.
Присъствието на Крис до него му напомни за даденото обещание този път да бъде обикновен пътник.
— Не можете ли двамата с капитан Шефърд да се справите? — попита той.
— Е, всъщност предполагам, че ще можем. Просто си помислих, че вашият съвет ще ни бъде от полза.
— Ако не е нещо спешно… — Джони видя Крис да маха с ръка и спря.
— Какво правиш? — прошепна гневно тя. — Веднага отиваме да видим какво има.
„Дори да доживея до хиляда години…“ — спомни си той старата поговорка.
— Добре — каза той на Банион. — Веднага идвам.
Намериха Банион и Шефърд на мостика на „Менсаана“ да гледат съсредоточено три дисплея.
— Засякохме го вдясно от блоковете — започна без предисловие Банион и посочи една тъмна маса в центъра на най-големия дисплей. — После открихме, че се движи.
Джони отиде до дисплея. Тъмната маса изглежда се състоеше от стотици или хиляди отделни точки.
— Направете пълно изследване!
Шефърд кимна.
— В момента над нас има силна атмосферна турбуленция и това смущава работата на компютъра.
— Бих казал, че е някакво стадо или рояк насекоми — предположи Джони. — Към нас ли се движи?
— Трудно е да се каже. Все още е на сто километра, но изглежда флангът му ще мине над нас — отговори Шефърд. Той завъртя някакво копче и на един от екраните на мястото на инфрачервеното изображение се появи схема. Екстраполациите на различните части на обекта бяха представени с различни цветове. Виждаше се съвсем ясно, с „90-процентна достоверност“, че краят на червения клин докосва означеното местонахождение на „Менсаана“. Средното отстояние и скоростта също бяха дадени: 106 км; 8,1 км/ч.
— Значи след тринадесет часа ще са тук — промърмори Джони. — Е, ако е необходимо, за един час можем да напуснем лагера, но учените няма да пожелаят да преместят апаратурата си. Предполагам, че най-логичното е да изпратим група кобри да посрещнат това стадо и да се опитат да го спрат или отклонят.
— Да, сър, и ние мислим, че така ще е най-добре. — Банион се поколеба и Джони видя на лицето му изражението, което имаше синът му, когато молеше за някаква услуга.
— Хм, губернаторе… бихте ли дошли и вие? Всички ще се чувстваме по-добре, ако с нас има човек с вашия опит.
Джони погледна към Крис и вдигна вежди. Тя все още изучаваше дисплеите. Когато накрая срещна погледа му, изглеждаше изненадана, че изобщо я пита.
— Разбира се, че трябва да отидеш — каза Крис. — Само се пази.
„Дори да доживея до хиляда години…“ Той се обърна към Банион и кимна.
— Добре. Да тръгваме!
Наистина беше стадо — голямо стадо — и за Джони, който бе виждал такива неща само на лента, гледката от толкова много диви животни, събрани на едно място, беше едновременно и грандиозна, и малко страшна. Макар да летяха в затворена въздушна кола на двеста метра над стадото, те чуваха тропота на огромния брой четирикраки с кафява козина. Въпреки тревата, широките им копита вдигаха облак прах.
— Аз мисля — започна Банион, докато всички наблюдаваха картината под тях, — че ще трябва да преразгледаме основния си план.
Една кобра изсумтя, някой нервно се засмя. Джони изчака напрежението в претъпканата въздушна кола да спадне и махна към прозореца.
— Хайде да отлетим на няколко километра пред тях и да видим дали не можем да измислим нещо, с което да ги спрем или отклоним от пътя.
Банион кимна и обърна колата. Докато тропотът заглъхваше, Джони изучаваше пейзажа и надеждата му все повече намаляваше. Кобрите вече бяха установили, че между стадото и „Менсаана“ няма много естествени препятствия, а сега, когато знаеше какво трябва да спрат, му се струваше, че не могат да направят нищо върху терена, което да им попречи. Вероятно ще е необходимо нещо по-драстично. Драстично и опасно.
Банион очевидно бе стигнал до същото заключение.
— Страхувам се, че ще трябва по някакъв начин да ги изплашим — каза той достатъчно силно, за да го чуе Джони.
— Цели райони от Земята и Блу Хевън са били заети от големи стада — каза Джони. — Ще ми се да зная как са се оправяли при такива случаи. Ние нямаме на борда експлозиви и дори не знаем как изглеждат тези хищници. Предполагам, че трябва да се спуснем при тях и от непосредствена близост да използваме лазерни и звукови оръжия.
— Правилно. Обхватът на лазерите не е чак толкова малък. Ако не ни видят, няма никаква гаранция, че ще разберат в каква посока да тичат, за да ни нападнат.