Имперски убийства

— Толкова мило, че дойде, Клавдия! — меко се обади Елена, сякаш посетителката й беше знатна патрицианка.

Анастасий примъкна столове за себе си и за нея.

— Седни, седни! — Елена приглади с пръсти косата си. — По-рано днес се отнесох лошо с теб, мишле. Сега обаче искам да чуя какво наистина мислиш по този въпрос.

— Трудно ми е да повярвам, че сикарият е мъртъв.

— Друго?

— Знаците по лицата на труповете. Вярно, убиецът се подиграва с императора, но се подиграва и с християнската църква.

Елена изгледа Анастасий.

— Продължавай, мишлето ми!

— Самите убийства. Става дума за известни куртизанки. Телата им бяха намерени в паркове и места за отмора в Рим. Но едната беше убита тук, в самия дворец. Смъртта й сигурно лесно ще може да се разследва.

Елена кимна:

— Тя беше разследвана. На никого не се позволява да приближи императорските покои без пропуск. Стражите помнят хората, които са влизали и излизали. Някои от тях познавали, други не. Но определено си спомнят как Сабина пристигнала в носилка. И обърни внимание на това, мишленце, спомнят си и друга жена, красива и забулена, от която се носело благовоние. Стражите са видели как е дошла, но не и как си тръгва.

— Тя би могла да е убиецът! — предположи Клавдия.

— Но ако убиецът е тази жена — заяви Елена, — единственият начин да излезе, е да се промъкне през прозореца и да прекоси градината, а там също патрулират стражи. — Августата сухо сви рамене. — През онази нощ нямаше тревога, а сега разполагаме и с това. — Тя й подаде свитъка. Ръкописните букви бяха едри, добре оформени.

— Цитати? — попита Клавдия.

— Прочети ги, мишле!

— Първият е от Салустий52: „Това, че си смутил мира, само по себе си изглежда голямо възнаграждение.“

— А вторият?

— От същия автор, от книгата му за Югурта: „Всяка война започва лесно, но трудно се спира. Нейното начало и край не се контролират от един и същи човек.“ — Клавдия отдалечи от очите си пергамента, опитвайки да улови светлината от маслената лампа. — Останалите са из „Сатири“ от Ювенал.

— Знам какво гласят! — Елена се облегна назад в креслото си. — Първият е: „Всичко в Рим си има цена“. Вторият: „Кой ще пази пазачите?“. Всеки от тях може да се разглежда като предупреждение към мен.

— Може би показват мисленето на убиеца! — съгласи се Клавдия. — Тези цитати от Салустий за създаването на хаос заради самия хаос, както и думите, че не онзи, който започва войната, я завършва.

— А епиграмите на Ювенал? — продължи Елена.

— Те не са заплашителни. Писателят казва, че всичко в Рим може да се купи. По-скоро е намек за стражите ти.