Ръкописът убиец

Удрях съсредоточено по клавишите, когато той внезапно ме попита:

— Какво означава това?

Станах, приближих се и погледнах. В ръката му беше молбата на Дайкс за уволнение. Улф ми я подаде.

— Тези обозначения в ъгъла направени с молив. Какво е това? Видях надраскани с молив букви: Пс 145–3.

— Аз също ги видях — кимнах му. Нямам представа. Може би пощенски клон 145, отделение 3?

— Не. Може би е дреболия, но ме учудва, дори съм любопитен. Нямаш ли някакво предложение?

Прехапах долната си устна придавайки си замислен вид.

— От пръв поглед нищо. А вие? Той взе молбата и се намръщи.

— Да поразсъждаваме. „П“ е главна, а „с“ малка. Това означава, че не са инициали. Известна ми е само една дума в нашия език, която обикновено се съкращава като „Пс“. Цифрите, които следват, повишават още повече възможността да съм прав. Не се ли досещаш?

— Ами… „Пс“ може да означава постскриптум, а цифрите…

— Не. Вземи Библията.

Приближих се до стелажите на библиотеката, взех книгата и се върнах към масата.

— Отвори на Псалом 145 и прочети третия стих. Признавам, че ми се наложи да търся в съдържанието. След като намерих заглавието „Псалтир“, прелистих страниците и открих Псалом 145.

— Дявол да ме вземе! — възкликнах неволно аз.

— Чети! — изрева Улф. Започнах да чета:

„Не се надявай на князе, на сина човешки, в когото няма спасение“.

— Аха — въздъхна дълбоко Улф.

— Вярно — признах си, — романа на Байрд Арчър се казваше „Не се надявайте…“ Открихме този юнак, макар и по чиста случайност. Трябва да направим официална заявка, за да може това съвпадение да се запише в книгата на рекордите. Как така, точно в тази молба се оказаха тези тайнствени букви. Защо толкова настойчиво я искахте. Как я разшифровахте? Ако сте толкова…

— Пфу — прихна Улф. — Тук няма никакво съвпадение. Всеки глупак би могъл да разшифрова тези обозначения.

— Значи аз съм суперглупак!