Мисията на шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисията на шута». Краткое содержание книги:
— Да — съгласих се.
Тя се усмихна.
— Не мисля, че го одобрявам.
Бях изненадан, не просто защото не бе съгласна с такова нещо, а защото го споделяше така вежливо.
— Защо не?
— Може би знанието не бива да бъде достъпно за всички. Може би трябва да се предава от учителя на достойния ученик, вместо да се поверява на хартия, след като всеки, който случайно попадне на него, може да си го присвои.
— Признавам, че и аз съм имал подобни съмнения — отвърнах; мислех за ръкописите по Умението, които проучваше Сенч. — И все пак знам един случай, когато една учителка умря преждевременно и всичко, което знаеше, си отиде с нея, без да може да го предаде на избрания си ученик. Поколения знание бяха загубени с една смърт.
Тя помълча малко.
— Трагично — съгласи се накрая. — Защото макар опитните майстори да споделят много от знанието си, всеки си има свои тайни, предназначени само за личните му чираци.
— Представи си някой като теб — продължих. — Ти практикуваш занаят, който до голяма степен е изкуство, изтъкано от тайни и умения, споделяни само от другите практикуващи странстващата магия. Нямаш никакъв чирак, доколкото разбрах. И все пак бих се обзаложил, че има някои аспекти на магията ти, които са си само твои, такива, които ще си отидат с теб, ако умреш тази нощ.
Тя ме погледа мълчаливо, после отпи от брендито.
— Доста смразяваща мисъл за сън — отвърна ми кисело. — Но го има и това, Том. Аз обаче не боравя с буквите. Не бих могла да оставя знанията си в такава форма, освен ако някой като теб не ми помогне. А тогава няма да съм сигурна дали наистина си записал каквото знам, или каквото си мислиш, че съм ти казала. Това е половината от ученето на чирачка: да се постараеш младата да научи каквото й казваш, а не каквото си мисли, че си й казала.
— Много вярно — длъжен бях да се съглася. Колко често си бях мислил, че съм разбрал указанията на Сенч, само за да претърпя пълен провал, щом се опитам сам да смеся отварата? Нова лека вълна на безпокойство премина през мен, щом се сетих, че Сенч ще се опита да учи принц Предан от ръкописите. Щеше ли да го учи на онова, което някой забравен магистър на Умението е поверил на хартията, или само на личното си разбиране за тези неща? Изтръгнах мислите си от тази тревожна представа. Нямах задължения там. Бях го предупредил; нищо повече не можех да направя.
Разговорът замря и скоро Джина си легна в постелята на Хеп. С Нощни очи излязохме да затворим курника и да направим вечерната си обиколка на малкото ни владение. Всичко беше мирно и спокойно в кротката лятна нощ. Хвърлих изпълнен с копнеж поглед към скалите. През нощта вълните щяха да са покрити с искряща сребърна дантела. Забраних си го и почувствах облекчението на Нощни очи от решението ми. Хвърлихме още зелени елшови клони в огъня в пушилнята.
— Време за лягане — казах.
В нощи като тази обикновено излизахме на лов.
Да. Тази нощ е хубава за лов. Луната прави дивеча неспокоен и лесен за виждане.
Все пак той ме последва, когато се обърнах към колибата. Колкото и добре да си го спомняхме, вече не бяхме младите вълци като някога. Коремите ни бяха пълни, огнището беше топло, а отдихът можеше да пооблекчи тъпата болка в хълбоците на Нощни очи. Сънищата за лов щяха да са достатъчни тази нощ.
На заранта се събудих от изливането на вода в котлето. Когато влязох в кухнята, Джина вече го беше сложила над огъня. Погледна ме през рамо, докато режеше хляба.
— Надявам се да не си се подразнил, че се държа съвсем като у дома си — подхвърли.
— Ни най-малко — отвърнах, но наистина се чувствах малко непривично. Докато отида да пусна кокошките и се върна с яйцата от полозите, горещата храна вече димеше на масата. Щом се нахранихме, тя ми помогна с раздигането.
Благодари ми за гостоприемството и добави:
— Преди да тръгна, можем да направим малко размяна. Би ли приел една-две муски от моите за малко от твоите жълти и сини мастила?
Тази възможност да поотложим тръгването й ме зарадва, не само защото компанията й беше приятна, но и защото странстващата магия винаги ме е интригувала. Сега може би имах възможност да разгледам по-внимателно инструментите на занаята й. Първо отидохме при работната ми маса в сайванта и й опаковах гърненца с жълто, синьо и малко червено мастило. Докато ги запечатвах с дървени тапи и восък, тя ми обясни, че използването на цветове на някои от муските й като че ли увеличавало ефикасността им, но че това било област, в която все още правела открития. Кимнах, но колкото и да ми се искаше, се въздържах да я питам за повече подробности. Не ми се струваше учтиво.
Върнахме се в къщата, тя постави гърненцата с боя на масата, отвори своя вързоп, извади няколко торбички с муски и ги нареди до тях.