Отменена присъда

— И Клайв го знае.

— Какво би трябвало да значи това?

— Значи, че не бива да подценяваш Клайв Ройс Хитрия. Нали разбираш, вие прокурорите винаги допускате тази грешка. Ставате свръхсамоуверени и това ви прави уязвими.

— Много ти благодаря, Ф. Лий Бейли5. Ще го имам предвид.

— Как беше днес Бош?

— Беше си Бош. При теб какво става?

Надникнах през вратата на кухнята. Хейли седеше на дивана и си пишеше домашното на масичката.

— Ами, например, вече имаме съдия. Брайтман, сто и дванайсети отдел.

Маги се замисли за миг, преди да отговори:

— Бих казала, че това не е изгодно за нито една от страните. Тя е идеалната среда. Никога не е била прокурор, никога не е била адвокат. Просто добър, стабилен правист, специалист по граждански дела. Смятам, че никоя страна не получава предимство с нея.

— Леле, безпристрастен и справедлив съдия! Представям си го.

Маги премълча.

— Определи дата за първото съвещание в кабинета й. Сряда в осем сутринта, преди да започнат съдебните заседания. Как ти се струва?

Това означаваше, че съдията иска да се срещне с адвоката и прокурора и да обсъди делото неофициално в кабинета си, далеч от обективите на медиите.

— Мисля, че е добре. Сигурно ще установи правила за процедурата и контактите с пресата. Като че ли ще държи нещата изкъсо.

— И аз така си помислих. Свободна ли си в сряда да идем заедно?

— Ще трябва да си проверя графика, но май съм свободна. Опитвам се да разчистя всичко друго.

— Днес дадох на Ройс първата част от материалите, главно нещата от първия процес.

— Нали знаеш, че можеш да го забавиш до трийсетия ден?

— Да, ама какъв смисъл има?

— Важна е стратегията. Колкото по-рано му ги дадеш, толкова повече време за подготовка ще има. Той се опитва да ни притисне, като не се отказа от правото си на съкратен процес. Трябвало е да му отговориш, като не му разкриеш картите ни преди крайния срок. Трийсет дни преди процеса.

— Ще го запомня за следващия път. Но това бяха съвсем общи неща.

— Сара Глисън в списъка на свидетелите ли е?

— Да, но под името Сара Ланди, както през осемдесет и шеста. И дадох адреса на нашия офис. Клайв не знае, че сме я намерили.

— И не бива да знае до момента, в който сме длъжни да му го съобщим. Не искам да я тормози или да се чувства застрашена.

— Какво й каза за идването й на процеса?

— Казах й, че навярно ще се наложи да дойде за два дни. Плюс пътуването.

— И това няма да представлява проблем, така ли?

— Ами… тя има собствен бизнес, започнала е преди две години. В момента има един голям проект, но иначе нямали много работа. Предполагам, че когато ни потрябва, ще можем да я доведем.

— Още ли сте в Порт Таунсенд?

— Да, свършихме с нея преди час. Взехме си вечеря и се настанихме в един хотел. Денят беше доста тежък.

— Утре ли се прибирате?

— Полетът ни е чак в два. Трябва да вземем ферибот… дори само до летището си е цяло пътешествие.

— Добре, обади ми се сутринта, преди да тръгнете. Просто в случай че се сетя нещо, свързано със свидетелката.