Отменена присъда
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #16
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отменена присъда». Краткое содержание книги:
Но това дело има сериозен политически аспект и Холър трябва да се изправи срещу прочут адвокат. Бош успява да издири изчезнала свидетелка, чиито показания са били решаващи за първата присъда, но вече не са актуални. Освободеният под гаранция Джесъп е любимец на пресата, но поведението му нощем кара Холър и Бош да се опасяват от най-страшното — че убиецът може да нанесе нов удар.
Романът „Отменена присъда“ е най-безпощадният трилър на Майкъл Конъли и е написан с дълбочината, ритъма и проницателността, спечелили на този автор най-големите награди в света на съспенса.
— Готова съм.
Тя остави молива и премести лаптопа пред себе си. Бош си погледна часовника. Наближаваше девет.
— Ето.
Мади плъзна компютъра по масата и завъртя екрана към него.
Разположен на юг от Мълхоланд Драйв и на запад от Колдуотър Кениън Булевард, паркът се оказа по-голям, отколкото Бош предполагаше. В ъгъла на картата имаше легенда, според която паркът обхващаше около две хиляди и четиристотин декара. Хари нямаше представа, че в тази девствена част от Холивудските хълмове има толкова голям резерват. Забеляза, че на картата са обозначени няколко туристически пътеки и зони за пикник. До тази в североизточния край водеше Пътеката на Блайндърман.
— Какво става?
Бош погледна дъщеря си. Това беше първият й опит да завърже разговор от два дни. Реши да не изпуска шанса.
— Ами наблюдаваме един човек. Звеното за специални разследвания — те са специалистите по наблюдение в Управлението. Следят човек, който съвсем наскоро излезе от затвора. Убил е момиченце. Отдавна. И кой знае защо е отишъл в тоя парк и просто е поседял на маса за пикник.
— И какво от това? Нали така правят хората в парковете?
— Ами било е през нощта. Паркът бил затворен и той се промъкнал вътре… и после просто поседял там.
— Да не е израснал край парка? Може да обикаля местата от детството си.
— Съмнявам се. Според нашите данни е израснал в окръг Ривърсайд. Идвал е в Лос Анджелис на сърфинг, но не съм открил никаква връзка с „Мълхоланд“.
Бош отново проучи картата и забеляза, че паркът има горен и долен вход. Джесъп беше влязъл през горния, който не му се падаше по път, освен ако целта му не са били точно зоната за пикник и Пътеката на Блайндърман.
Той върна лаптопа на дъщеря си и пак си погледна часовника.
— Ако си си написала домашните, тури си нещата в раницата за утре.
— Сложи, тате. „Сложи си нещата в раницата.“ Или „постави“.
— Извинявай. Сложи си нещата в раницата.
— Имам да реша още една задача.
— Добре. Трябва да се обадя по телефона.
Номерът на мобилния на лейтенант Райт беше в сводката за наблюдението. Бош предполагаше, че той вече си е вкъщи и ще се ядоса от късното обаждане, но въпреки това реши да му позвъни. Стана и отиде в дневната, за да не пречи на Мади. После набра номера:
— Райт, ЗСР.
— Обажда се Хари Бош, лейтенант.
— Какво има, Бош?
Райт не звучеше ядосан.
— Извинявай, че те безпокоя у дома. Просто исках…
— Не съм си вкъщи, Бош. Следя твоя човек.
Хари се изненада.
— Случило ли се е нещо?
— Не, просто нощната смяна е по-интересна.
— Къде е в момента?
— С него сме в един бар на Венис Бийч, „Таунхауз“. Знаеш ли го?
— Ходил съм там. Сам ли е?
— И да, и не. Дойде сам, обаче го познаха. Не го оставят да си плати и едно пиене и са го накачулили един куп курви. Както казах, нощем е по-интересно. Просто да ни провериш ли се обаждаш?
— Не, искам да те питам за някои неща. Преглеждам сводките и първият ми въпрос е дали не може да ги получавам по-рано. Тия данни са отпреди три дни, най-малко. Второто нещо е Франклин Кениън Парк. Можеш ли да ми разкажеш за отбиването му там?
— За кое?
— Два пъти ли е ходил?
— Всъщност три пъти. Ходи в парка последните две нощи след първия път преди четири дни.
Тази информация крайно заинтригува Бош, главно защото нямаше представа какво означава.
— Какво прави последните два пъти?
Мади стана от масата в трапезарията и влезе в дневната. Седна на дивана и се заслуша в разговора.
— Същото като първата нощ — отвърна Райт. — Вмъква се вътре и отива в същата зона за пикник. Просто си седи там, все едно чака нещо.
— Какво?
— Ти ми кажи, Бош.
— Де да можех. По едно и също време ли ходи?
— Плюс-минус половин час.
— През входа откъм „Мълхоланд“ ли влиза всеки път?
— Да. Вмъква се в парка и тръгва по същата пътека, която го отвежда до зоната за пикник.
— Чудя се защо не минава през другия вход. Оттам ще му е по-лесно.
— Може би обича да кара по „Мълхоланд“ и да гледа светлините.
Логично предположение. Трябваше да го обмисли.
— Лейтенант, би ли помолил хората си да ми се обадят, когато пак отиде там? Без значение колко е часът.
— Мога, обаче няма да успееш да влезеш там и да се приближиш. Рисковано е. Не бива да провалим наблюдението.