Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
Висшият съвет ли? Нима? Доста значимо повишение.
Самият Халек не изглеждаше кой знае колко впечатлен.
— Ще гледам сериозно на това, когато Негово величество прецени за уместно и ме покани — отвърна рязко Халек, — не и преди това.
— Смятам, че Съветът ви намира за единствения кандидат, който си заслужава да бъде препоръчан за поста — умело лавира Сълт. — Особено сега, след като кандидатурата на Сеп дан Тюфел вече не е актуална.
Старият приятел Тюфел? Чиято кандидатура повече не е актуална за какво?
— Тюфел — намръщи се Халек и поклати глава. — Работих с този човек десет години. Не го харесвах. Като те гледам, ти май никого не харесваш. Но никога не бих си помислил, че е предател.
Сълт също поклати глава натъжено.
— С всички ни е така, но ето го самопризнанието му, черно на бяло. — Сълт вдигна листа с печално изражение на лицето. — Покварата пуска дълбоки корени. И кой знае това по-добре от мен, чиято злощастна задача е да поддържам градината ни чиста от плевели.
— Разбира се, разбира се — кимна мрачно Халек. — Заслужавате всеобща благодарност за което. Също и вие, инквизиторе.
— Кой, аз? Не, моля ви — скромно заяви Глокта.
Тримата мъже се спогледаха с престорено взаимно уважение. Халек избута назад стола си.
— Е, данъците няма да се съберат сами, нали така? Трябва да се връщам на работа.
— Насладете се на последните си дни на старата работа — каза Сълт. — Уверявам ви, че в най-скоро време кралят ще ви повика за повишение!
Халек си позволи една тънка усмивка, кимна сковано и излезе с наперена походка. Секретарят на Сълт затвори след него тежките врати.
В кабинета настана тишина.
Проклет да съм, ако аз наруша това мълчание.
— Предполагам, се чудиш за какво беше всичко това, а, Глокта?
— Замислих се по въпроса, Ваше високопреосвещенство.
— Обзалагам се, че е така. — Сълт тържествено се изправи и отиде до прозореца със скръстени на гърба си ръце в бели ръкавици. — Светът се променя, Глокта, светът се променя. Старият ред се руши. Преданост, дълг, гордост, чест. Все понятия, отдавна излезли от употреба. И с какво са заменени? — Той се обърна през рамо и устните му се изкривиха. — Алчност. Търговците са новата сила по нашите земи. Банкери, собственици на магазини, търговци. Незначителни мъже с нищожни мозъци и жалки амбиции. Мъже, лоялни единствено към себе си, с едничък дълг, този към собствените им кесии. Мъже, чиято едничка гордост идва от това да мамят останалите, и чиято чест се измерва в сребърни монети. Не е нужно да питам за възгледите ти относно търговската класа.
Сълт погледна свъсено през прозореца, после се обърна с гръб към него.
— В днешно време синът на куцо и сакато може да получи образование, да започне някаква търговия и да забогатее. Гилдиите: търговци на платове, подправки и всички останали, трупат богатство и мощ. Надути, превзети селяндури се опитват да нареждат на законните си управници. Тлъстите им, алчни пръсти играят по струните на властта. Това повече не се търпи. — Сълт потрепери от нерви и пристъпи напред.
— Ще бъда откровен с теб, инквизитор. — Сълт направи грациозен жест, сякаш искреността му бе безценен дар. — В момента Съюзът изглежда по-силен от всякога, владее повече земи от когато и да било преди, но под тази фасада ние сме слаби. За никого не е тайна, че кралят вече не е способен да взема самостоятелни решения. Принц Ладисла е едно конте, заобиколено от свита суетни ласкатели и глупаци, които мислят само за нови дрехи и хазарт. Принц Рейнолт би бил много по-удачен управник, но е по-малкият син на краля. Камарата на лордовете, чиято задача е да управлява това пробито корито, наречено Съюз, е пълна с измамници и интриганти. Някои от тях може и да са все още верни на краля, други откровено не са, но всичките искат едно, да го използват за лични цели. Какво разочарование, сигурно очакваш да го използват за твоите? А в същото време Съюзът е заобиколен с врагове, опасностите дебнат и от двете страни на границите ни. Гуркул има нов, деен император, който стяга страната си за поредната война. Северняците са се вдигнали на оръжие и дебнат покрай границата на Англанд. В Съвета благородниците настояват за старите права, а селяните по селата надигат глас за нови такива.
Сълт въздъхна шумно.
— Да, старият ред се руши и не е останал никой с достатъчно смелост и желание да го спаси.
Сълт спря за момент и се вгледа в единия от портретите на стената: плешив здравеняк, облечен целият в бяло. Глокта добре познаваше това лице. Золър, най-великият архилектор в историята на Инквизицията. Всеобщ любимец — герой в очите на мъчителите и бич за изменниците. Свирепият му страховит поглед пронизваше от картината. Макар и мъртъв, той сякаш можеше да изпепелява с очи предателите.