Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
През следващите няколко дни щеше да играе ролята на примамка. Това му беше ясно. Може би съучастниците на банкера щяха да налапат въдицата и да си купят доброто отношение на Антеа. Или щяха да си налягат парцалите. Или, доста вероятно, щяха да нагласят някоя злополука за човека, когото пряко асоциираха с възникналия проблем. Клин го беше поставил в опасност, без дори да го предупреди за риска, който поема.
От друга страна, щеше да разполага с няколко дни, през които да обикаля улиците и пазарищата с официалната благословия на лорд-протектора. Оръженосецът му беше споменал, че чул за някаква книжарничка в южния квартал. Току-виж най-сетне му останало време да иде дотам, пък макар и в компанията на въоръжен ескорт.
Два дни Гедер обикаля улиците, кафенетата и бирариите на Ванаи, но предпазливо. Дори в църквата, докато гласовете на хористите се диплеха в спирала под високия купол, пак внимаваше никой да не сяда твърде близо до него на пейката. На пазара разлистваше плесенясалите книги, натрупани в количката на един амбулант, но с войник зад гърба си. А после, на третия ден, един каруцар, Олфред, дойде в квартирата му да му каже за керван, организиран от близък сподвижник на Медеанската банка, някой си майстор Уил.
Тогава Гедер за пръв път чу името на Маркъс Уестер.
Ситрин
Разсеяна заради мъките на дегизировката си и от мисълта за богатството, скрито в каруцата, Ситрин беше допуснала грешка.
— Къде ти е бил акълът, момче? — развика се водачът на кервана. Ситрин сведе поглед към краката си. Страните ѝ горяха, гърлото ѝ се беше затъкнало от срам. Червеникавата прах на кервансарайския двор беше полепнала по ботушите ѝ, обточени със скреж опадали листа шареха земята.
— Съжалявам — каза тя и студът обагри думите ѝ в бяло.
— Това са мулета — каза водачът на кервана. — Трябва да се грижиш за тях. От колко време продължава това?
— От няколко дни — измънка Ситрин.
— Говори по-високо, момче? От колко време?
— От няколко дни.
Пауза.
— Добре. Готварският фургон ще мине и с три животни във впряга. Ти вържи болното за някое дърво ей там, а аз ще ти доведа друго да заеме мястото му.
— Но ако го оставим, ще умре — каза Ситрин.
— Да, ще умре.
— Но то не е виновно. Не можете да го зарежете тук да умре самичко.
— Добре. Ще ти донеса нож да го заколиш.
Яростното мълчание на Ситрин беше красноречиво само по себе си. Прозрачните вътрешни клепачи на тимзина се затвориха и отвориха, примигнаха, без мъжът да сваля очи от нея.
— Ако предпочиташ да напуснеш кервана и да продължиш сам, твоя воля — каза той. — И без това се движим със закъснение. Нямам намерение да бавя целия керван само защото ти не можеш да се грижиш както трябва за впряга си. Като решиш какво ще правиш, уведоми ме.
— Няма да го оставя тук само — заяви Ситрин, изненадана от думите си. И ужасена, когато осъзна, че говори сериозно. Щеше да е безумие да пътува сама, без защитата на кервана.
— Ама то е муле бе!
— Няма да го оставя. — Този път от думите ѝ стана по-добре.
— Значи си идиот.
Водачът на кервана се обърна, изплю се на земята и тръгна към каменната стена и тръстиковия покрив на навеса. Когато стана ясно, че керванджията няма да погледне повече назад, Ситрин се върна в обора. По-голямото ѝ муле стоеше в преградата си с увесена глава. Дишаше тежко и неравномерно. Ситрин застана до него и почна да го гали по гъстата жилава козина. Мулето вдигна глава, помръдна ухо, после отново утихна.
Ситрин си представи как връзва животното за някое дърво и го оставя на болестта и снега. После си представи как прерязва топлото му гърло. Опита се да си го представи. Сега как щеше да закара парите до Карс?
— Съжалявам — каза тя. — Аз всъщност не съм никакъв каруцар. Не знаех.
Беше си мислила, че тя е виновна за бавното темпо на впряга си, че разстоянието, което се отваряше следобед между нейната каруца и предната, означава, че не е достатъчно настоятелна с юздите или че ѝ убягва някакво по-тънко каруцарско умение. Чак когато по-голямото муле взе да кашля — кашлица влажна, хриплива, — си даде сметка, че е болно. В дома на магистър Иманиел религията беше на почит и Ситрин започна да се моли животното да се оправи само.
Това не стана.