Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
Кервансараят — съборетини, за които явно никой не се грижеше, дори онези, които го използваха за спирка по маршрута си — се намираше в подножието на широко полегато възвишение, първия подстъп към високата, увенчана със снежни върхове планинска верига, която бележеше края на Свободните градове и началото на Биранкор. Синеещите се от разстоянието върхове се виждаха и оттук. Проходът между тях беше най-краткият път от Ванаи до Карс.
Карс. Името бе придобило почти религиозно значение за Ситрин. Карс, великият град на Северобреж, град с прекрасна гледка към спокойно море. Дом на бели кули над тебеширени скали, на Съвета на Равнолив, на Гроба на драконите. Седалището на Медеанската банка и краят на нейната кариера като контрабандист и беглец. Никога не беше ходила там, но копнееше за Карс, както се копнее за дома.
Можеше да стигне сама. Щеше да ѝ се наложи. Само че не знаеше пътя. Не знаеше и как да излекува болно муле. Не знаеше и какво ще прави, ако друга разбойническа банда изскочи от гората. Мулето си пое хрипливо дъх, после се закашля отново — дълбока, влажна, надрана кашлица. Ситрин почеса широките му меки уши.
— Все ще намерим начин — каза тя, колкото на животното, толкова и на себе си. — Всичко ще е наред.
— Може — каза мъжки глас.
Хитрецът, майстор Кит, стоеше на вратата на обора. Жената Опал стоеше до него. Ситрин направи още половин крачка към мулето и преметна ръка през увисналия му врат, сякаш да го защити. Или да потърси защита. Тревога учести дишането ѝ.
— Значи това е болникът? — каза Опал и мина покрай хитреца. — Изглежда уморено милото, нали?
Ситрин кимна, свела поглед, за да не срещне нейния. Опал влезе в отделението, обиколи болното муле, после спря и притисна ухо към гърдите му. Сетне подхвана тиха песен на език, който Ситрин не знаеше, хвана главата на животното и отвори нежно устата му.
— Опал се грижи за нашия впряг, когато имаме впряг — каза майстор Кит. — От опит знам, че може да ѝ се има доверие, опре ли до неща с копита.
Ситрин кимна, разкъсвана между горещ прилив на благодарност и тревога, задето е толкова близо до войниците от охраната. Опал стана и подуши съсредоточено ушите на мулето.
— Таг, нали така ти беше името? — попита тя и Ситрин кимна. — Е, Таг, забелязал ли си горкичкото да залита все на една страна? Налагаше ли се да дърпаш юздата, за да го връщаш в правилния път?
Ситрин се замисли, после поклати отрицателно глава.
— Е, и това е нещо — каза Опал, после каза през рамо на майстор Кит. — Едва ли е в ушите му, и толкова по-добре. Хрипти, но няма вода в дробовете. Ако го държим на топло два дни, ще се оправи. Но ще му трябват повечко одеяла.
— Два дни — каза майстор Кит. — На капитан Уестер това няма да му хареса.
Тежкото дишане на мулето и шепотът на утринния вятър в клоните разваляха тишината. Ситрин усети как възелът в стомаха ѝ се затяга. Догади ѝ се.
— Охраната ще мине и с един човек по-малко — заяви Опал. — Аз ще остана с Таг, а когато мулето се оправи, ще ви настигнем. Няма да отнеме повече от ден-два, а сама каруца с добър впряг се движи по-бързо от керван.
Хитрецът скръсти ръце и се замисли. Ситрин се изпълни с надежда.
— Съгласен ли си? — попита я майстор Кит. Очите му бяха нежни, гласът му — топъл като стара фланела.
— Да, сър — каза Ситрин с нисък, момчешки глас.
— Е, няма лошо да го предложа — каза той. — Но май ще е по-добре аз да говоря с тях вместо теб, Таг. Нали?
Тя кимна, а старецът се усмихна. Обърна се и излезе, като остави Ситрин с Опал и животните.
Облекчението понамали страха ѝ. А и посвоему забавянето имаше своите добри страни. Двете — Опал с кожените си доспехи и Ситрин, преоблечена като момче — едва ли щяха да изглеждат подозрително. А и докато са далеч от кервана, трябваше да се крие само от Опал, което едва ли щеше да е трудно, защото предполагаемо различният им пол беше чудесен претекст за известно уединение.
Ала страхът ѝ не изчезна напълно. И не би могъл, каза си Ситрин, защото тя знаеше неща, които другите членове на кервана не знаеха. Ясно помнеше импровизираните уроци на магистър Иманиел по време на вечеря — седят на масата с Кам и Безел, а той прави анализ на необичайното поведение на този или онзи търговец и какво означава това. Ситрин знаеше, че каруцарчето Таг кара в каруцата си достатъчно злато, за да купи цяла армия, но никой друг не го знаеше. Рискът да изостане от кервана не беше по-голям, отколкото би бил, ако караше топове небагрена вълна. Шансовете ѝ се струваха по-лоши само защото знаеше, че залогът е неизмеримо по-висок. Не я бяха разкрили. Никой не я търсеше, нито нея, нито товара ѝ, мулето щеше да оздравее и тя щеше да стигне до Карс под защитата на кервана. Всичко щеше да се нареди.