Дан за ангели
- Автор: Юденич Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дан за ангели». Краткое содержание книги:
А от връзките.
Налага ли се да споменавам, че връзките на професор Надебаидзе бяха повече от достатъчно.
Иначе Антон щеше да види подготвителните курсове на Московския държавен университет, а по-късно и юридическия факултет колкото ушите си.
Всъщност докато аз се учех да живее отново, за нас беше направено много повече.
Получихме московско жителство, а по-късно, когато настъпи моментът да напусна клиниката — и самостоятелно жилище на „Чистите езера“ с изглед към огледалната повърхност на водата и към потъналия в зеленина булевард, с невероятно високи тавани, с големи светли стаи и просторна кухня.
В настанителната заповед пишеше: „… свободно поради напускане на обитателите“. Което в превод от сухия бюрократичен език означаваше, че по неизвестни причини предишните обитатели бяха напуснали дома си. Високопоставеният чиновник от Московския съвет, който виртуозно изпълни невероятното за онези времена салто — да настани двама дрипльовци в двустаен апартамент в центъра, ни успокои, че няма да имаме никакви проблеми с бившите обитатели.
И дори се пошегува рисковано: „дори сега на тях може да им е по-добре, отколкото на нас“.
Семейството, което обитаваше жилището преди това, беше заминало за историческата си родина.
А апартаментът бе останал.
Купихме мебелите, съдовете и спалното бельо заедно с Вива.
Или, по-точно, купи ги Вива, като на това отгоре загрижено питаше дали ми харесват и дали ще са по вкуса на Антон?
И, естествено, отново бяха задействани връзки, връзки и пак връзки… Държавата вече години наред драпаше през епохата на тоталния дефицит.
По-късно, когато апартаментът беше обзаведен, Антон посещаваше редовно заниманията в подготвителния курс, а мен всеки ден ме водеха с колата на професора на лечебна физкултура и масаж, докторът се загрижи за следния проблем:
— Догодина ти също ще започнеш да учиш. Само че най-приятелски те моля, недей да ходиш във Всесъюзния държавен институт по кинематография, в Държавния институт за театрално изкуство и изобщо в никакви артистични институти. Разбрахме ли се?
— Нямам такива намерения.
— А къде искаш да учиш?
— В медицинския институт.
— Я виж ти! И с каква област на медицината се каниш да се занимаваш?
— С хирургия. Ортопедична.
Той дълго мълча и внимателно ме гледа.
И ставаше все по-мрачен, а в тъмните му очи се плискаше мъка.
Много страшно, но макар тогава да бях доста глупава, в онзи миг осъзнах откъде идваше мъката му.
Докторът бе проумял, че съм избрала медицината сериозно, истински, но не защото благодарение на необятните му връзки всички пътища бяха отворени пред мен.
А защото исках да бъда като него и да го последвам…
Казано накратко, защото знаех, че имам неплатен дълг, който трябва да върна не на него — на доктор Надебаидзе, а на други, неизвестни засега хора, които нещастието все още само причакваше. В бъдеще. Може би в далечното бъдеще.
Но се случи нещо съвсем друго.
— Не можеш да работиш в нашата хирургия, момиче.
— Защо да не мога?
— Ами, защото така. Оправих гърбати, доколкото мога. Ще ходиш, ще тичаш, ще плуваш и изобщо ще живееш. Ще живееш нормално. Чуваш ли? Но за теб е противопоказно да стоиш по десет часа край операционната маса. Разбра ли? До тридесетата си година няма да усетиш това. Но после ще трябва да напуснеш професията. А възрастта между тридесет и тридесет и пет години е най-творческа. Защо трябва да си създаваш проблеми предварително? Медицината е безкрайно море. Терапия психотерапия, стоматология… Дори и гинекология. Моля! Между другото, това е много добра професия за жена.
— Не искам гинекология…
— Щом не искаш, недей. Виж какво, щом си решила, кандидатствай в медицинския институт… А после ще се определиш.
— Вече съм се определила.
— Казах ти, че не може!
— Тогава няма да кандидатствам в медицинския институт.
— А къде ще кандидатстваш?
— Все едно.
— Искаш ли да влезеш в юридическия факултет заедно с Тоша? А? По-лесно е да учите заедно, зная го от личен опит.
— Искам.
Всъщност не исках нищо. Освен медицинския институт, а след това — хирургията.
Но не посмях да споря.
И в крайна сметка стана точно така — през следващия септември се озовах на студентската скамейка в юридическия факултет.