Възпламени ме
- Автор: Мафи Тахере
- Серия: Shatter me #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1501-6
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възпламени ме». Краткое содержание книги:
Джулиет е единствената, която стои на пътя на Възобновителите. Тя знае, че ако трябва да оцелее, то те трябва да загинат.
Но, за да се пребори с Възобновителите и мъжа, който почти я уби, младата жена трябва да потърси помощта на последния човек, на когото някога е мислила, че ще може да се довери — Уорнър. И докато дават всичко от себе си, за да победят врага, Джулиет ще открие, че нещата, които е мислила, че знае за Уорнър, способностите си и дори Адам, са били лъжа.
Веждите на Уорнър литват нагоре от изумление. Изглежда истински стреснат, сякаш току-що забелязва десетгодишното момче сред нас. Уорнър и Джеймс не са се срещали досега, никой от двама им не знае, че са братя.
Поглеждам към Кенджи. Той отвръща на погледа ми.
Моментът е важен.
Уорнър изучава лицето на Джеймс с прехласнат интерес. Кляка на едно коляно, за да го погледне от неговото ниво.
— А ти кой си? — пита.
Всички в стаята наблюдават мълчаливо.
Джеймс мига непрекъснато и не отговаря веднага. След известно време пъхва ръце в джобовете си и забива очи в пода.
— Аз съм Джеймс. Братът на Адам. Ти кой си?
Уорнър килва леко глава.
— Никой важен — отговаря. Опитва да се усмихне. — Но ми е много приятно да се запознаем, Джеймс. Радвам се да видя, че си загрижен за безопасността на Джулиет. Но повярвай ми, нямам никакво намерение да ѝ причинявам зло. Просто ми е дала едно обещание и държа да го изпълни.
— Какво обещание? — интересува се Джеймс.
— Да, какво обещание? — намесва се Кенджи с внезапно извисен и разярен глас.
Вдигам очи, оглеждам се наоколо. Всички са вперили погледи в мен, очаквайки отговора ми. Очите на Адам са изпъкнали от ужас и недоумение.
Обръщам се към Уорнър.
— Никъде няма да ходя — обявявам. — Не съм обещавала, че ще остана в базата с теб.
Той свъсва вежди.
— Предпочиташ да останеш тук? — учудва се той. — Но защо?
— Нуждая се от приятелите си — казвам му. — И те се нуждаят от мен. Пък и всички ще трябва да работим заедно, така че не виждам защо да не започнем още сега. Освен това не искам постоянно да ме вкарваш и изкарваш от базата скришом. — Добавям. — Можем просто да се срещаме тук.
— Ей… чакай малко… как така ще трябва да работим заедно? — прекъсва ме Иън. — И защо го каниш тук? Какви ги бръщолевите бе, хора?
— Какво обещание си му дала, Джулиет? — Гласът на Адам е силен и укорителен.
Обръщам се към цялата група. Стоя до Уорнър пред гневните очи на Адам и обърканите, а вече и ядосани лица на приятелите ми.
О, колко странно се разви ситуацията за толкова кратко време.
Поемам си напрегната, подсилваща глътка въздух.
— Готова съм да се боря — казвам, обръщайки се към цялата група. — Знам, че някои от вас се чувстват победени, някои от вас смятат, че вече няма надежда, особено след случилото се с Пункт Омега. Но Соня и Сара още са живи и се нуждаят от помощта ни. Останалият свят — също. Не съм стигнала дотук само за да се откажа в последния момент. Готова съм да предприема действия и Уорнър предложи да ми помогне.
Поглеждам директно към Кенджи.
— Приех предложението му. Обещах да се съюзя с него, да се бия рамо до рамо с него, да убия Андерсън и да сваля Възобновителите от властта.
Кенджи присвива очи и не мога да преценя дали е ядосан, или много, много ядосан.
Поглеждам към другите си приятели.
— Но можем да го направим всички заедно — казвам им. — Обмислям го от доста време и смятам, че движението ни още има шанс, особено ако обединим сили с Уорнър. Той има информация за баща си и Възобновителите, до каквато никога не бихме успели да се докопаме.
Преглъщам сухо, оглеждайки шокираните, ужасени изражения по лицата на околните.
— Но — побързвам да добавя, — ако вече не желаете да се борите, ще ви разбера напълно. И ако предпочитате да не оставам с вас, ще уважа решението ви. И в двата случая вече съм взела своето. — Казвам им. — Ще се бия с ваша или без ваша помощ. Ще сразя Възобновителите или ще умра с оръжие в ръка. Нямам за какво друго да живея.
Двайсет и първа глава
Стаята тъне в мълчание дълго време. Свела съм очи към пода, страхувайки се да видя израженията по лицата им.
Алиа проговаря първа.
— С теб съм — казва тя и коприненият ѝ глас прокънтява силно и уверено в тишината. Вдигам поглед към нея и тя ми се усмихва с пламнали от решимост бузи.
Но преди да успея да ѝ отговоря, Уинстън скача от мястото си.
— Аз също — казва той. — Веднага щом главата спре да ме цепи… но иначе да, с теб съм. Не ми остана нищо за губене. — Свива рамене той. — И съм готов да се развилнея, за да си върнем момичетата, макар и да не можем да спасим целия свят.
— Подкрепям — казва Брендън, кимвайки с глава. — Брой ме.
Иън клати глава.
— Ама как да му имаме доверие на този? — пита той. — Откъде да знаем, че не ни баламосва?
— Да — обажда се и Лили. — Нещо ми намирисва. — Тя съсредоточава поглед в Уорнър. — Защо ти е да ни помагаш? — Пита го. — Кога стана толкова надежден?