Издирва се

Али започна да криви устни, докато се опитваше да измисли отговора.

— Аз…

Спенсър я прекъсна.

— Имаш ли представа колко трудно ни беше? — По бузите й се стичаха сълзи. Две момчета минаха край тях, зяпнаха от изненада и побързаха да изчезнат.

— И на мен не ми беше лесно! — възрази Али и поклати глава. — Исках да ви кажа, момичета, кълна се! Но първо не се свързах с вас просто защото не можех. Минаха месеци, преди да ми разрешат да използвам телефон, а когато вече можех да ви се обаждам, беше започнал осми клас. Помислих си… е, след всичко, което ви бях причинила, едва ли щяхте да ме приемете отново. — Тя се втренчи упорито в тълпата. — Сигурно сте били щастливи, че вече ме е нямало.

— Али, въобще не е така! — веднага възрази Емили и докосна ръката й.

Али се отърси от нея.

— Стига, моля те. Поне мъничко е било така, нали?

Спенсър се втренчи в остатъка от розова течност в чашата си. Така беше. След като Али изчезна, Спенсър изпита истинско облекчение, че се беше отървала от нейните подигравки и непрекъснат тормоз. Но ако Али се беше обадила от болницата, Спенсър веднага щеше да хукне към Делауеър.

Трите помълчаха известно време, загледани в тълпата и диджея, който се кълчеше в кабинката си. Една червенокоска се качи на масата и се разтанцува, а седем момчета веднага я наобиколиха като лешояди. Барманът прибра една пълна бутилка бира от съседната маса, а едно момиче с подстригана на черта руса коса се измъкна от тоалетната. Спенсър се напрегна. Това не беше ли… Мелиса? Тя присви очи и се огледа, опитвайки се да я открие в тълпата, но момичето беше изчезнало. Главата на Спенсър пулсираше и тя усещаше, че я втриса. Изглежда очите я лъжеха.

Тя въздъхна дълбоко. Али я погледна, лицето й изглеждаше странно уязвимо. Беше ясно, че тя отчаяно иска Спенсър да й прости. Най-накрая Али прекоси сепарето, седна до нея и я прегърна силно. Спенсър я потупа леко по гърба.

— Яко! — прошепна някой зад гърбовете им. Те се разделиха рязко и се обърнаха. Емото Супер Марио се беше облегнал на една от колоните и ги наблюдаваше, докато пийваше от халбата си с бира. — Мога ли да се присъединя към вас? — попита той с мазен глас.

Емили се изсмя раздразнено. Али се изхили в шепата си. Трите се спогледаха закачливо. Дори Спенсър знаеше какво ще последва.

— Чупката! — извикаха и трите едновременно. Емили и Али избухнаха в истеричен смях. Спенсър също се засмя, първоначално малко насила, но след това все по-силно и по-силно, докато накрая странното, шокиращо напрежение постепенно започна да изчезва. Тя стисна ръката на Али и я привлече в мечешка прегръдка. По някакъв неочакван начин, въпреки всички неприятности, тя беше успяла да си върне приятелката — и сестрата.