Императрицата на седемте хълма

– Налей ми вино – подвикнах рязко на Гая.

– О, сега искаш услуга? – Тя повдигна вежди. – Мислех, че вече си прекалено извисен да разговаряш с робите, Викс. Не съм те виждала да се навърташ край вратата ми напоследък.

Отървах се от нея, откраднах поднос с медени сладкиши и гарафа с вино и се прибрах в стаята си. Още чувах гостите в атриума да разговарят с провлечената си патрицианска интонация, но празничното ми настроение вече се бе изпарило.

Долових ясно характерния дълбок глас на трибун Адриан да дърдори нещо, за да впечатли Сабина или някой друг търпелив слушател. По-рано разпитваше двамата по-възрастни телохранители, подкупвайки ги с по няколко монети, дали Сабина не предпочита някой друг ухажор пред него и дали затова не приема предложенията му.

– Баща ѝ те смята за отчайващ досадник – уведомих го, без да ме питат. – Съветвам те да се откажеш от Сабина, трибуне. Няма да те вземе за съпруг за нищо на света.

Надявах се да се изчерви или да свие юмруци, но той само ме изгледа високомерно.

– Какво ли знаеш ти, войнико?

На върха на езика ми беше да изредя няколко неща, известни ми за момичето, което ухажва – как извива гръб, когато я целувам в ямката между ключиците, как затваря очи и се задъхва, когато целувам нещо друго. Но замълчах. Само се усмихнах невинно и проследих с поглед как се отдалечава със златния си бокал и с надменното си изражение.

"Изглеждаше готов да ти изтръгне сърцето и да го опече – каза ми хилавото момче, защото му се присмяха заради теб".

Да върви в Хадес[21]! Не съжалявах.

Изпънах се по гръб на леглото и запреживях сладкишите. Капки мед се стичаха по завивките, а аз наблюдавах как луната наднича в тесния прозорец. Видях как носилките идват една по една да отведат благородните гости, видях как другите телохранители обикалят градината да изгасят лампите, чух готвачката да се оплаква от пришките си, тътрейки крака по коридора към стаята си. Чух домина Калпурния да се горещи добродушно в атриума:

– Няма да повярваш какво ми каза императрицата!

Чух и тихия смях на Маркус Норбан, докато я отвеждаше на горния етаж.

Лека-полека къщата заспа. "Тази вечер няма да дойде", помислих си, но след час една сянка се прокрадна в стаята ми, понесла сребърни сандали в ръка.

– Краката ме болят – оплака се Сабина. – Мразя тези обувки.

– Не ги носи.

– Но са красиви, нали?

Седнах в леглото.

– Ти ли го скрои?

– Кое?

– Знаеш кое. Боя.

– Може би.

– Защо?

– Реших, че императорът ще те хареса.

Спомних си императрица Плотина и злобното ѝ предупреждение.

– Съпругата му не ме хареса.

– Плотина? – изкикоти се Сабина. – Нищо чудно. Тя не харесва никого. Особено онези, които се забавляват:

– Как император Траян си е намерил такава жена? – попитах. – Все едно да спиш с мраморна статуя.

– Какво общо има леглото? – изненада се Сабина. – Тя се грижи за домакинството му и му дава разумни съвети. Той управлява империята и спи със стройни млади войници. Спогаждат се отлично. – Тя захвърли сребърните сандали. – Малко съпрузи са като Калпурния и татко, Викс. И много – като Траян и Плотина.