Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— За да намериш две дълги кучета, нали?
— Грешите, господарю. Двамата, за която говоря, не са дълги кучета. Те са мюти. — Стив видя очите на маскирания разпитващ да трепкат от тревога.
Тоширо погледна ронина. Ако казаното от този чужденец беше истина, постът, който той заемаше в собствената си страна, повече или по-малко беше еквивалентен на този на Тоширо като пратеник на вътрешния двор. Ако беше така, не беше чудно, че се беше бил така добре и говореше с такава увереност. Но онова, което току-що беше казал за Клиъруотър и нейния другар, можеше напълно да унищожи сценария, който той беше създал за шогуна. И това би могло да го постави в много неудобно положение. Беше необходима твърда реакция.
Той се удари по бедрото и се засмя подигравателно.
— Добра история разказа, облачни воине, но те съветвам да внимаваш. Ти си дошъл тук неканен, заплашваш да започнеш война с нас с огън от небето, ако не предадем двамата престъпници, които търсиш, а сега искаш да повярваме, че въпреки вида си ти наистина си дълго куче, а онези, които изглеждат като дълги кучета, са тревни маймуни.
Стив само се поклони. Беше очевидно, че този човек не е чувал за свръхнормални.
— Да, господарю, аз знам, че това звучи невероятно, но е вярно. Те са особени мюти, каквито може би не сте срещали досега.
Тоширо стисна устни и замълча. Беше ли възможно това? Разговорът вземаше опасна насока. Той трябваше да намери някакво извинение да се отърве от ронина, така че да може да говори насаме с облачния воин. Беше много важно тази смущаваща новина да не стигне до ушите на шогуна преди той да има възможност да го подготви.
— Можеш ли да докажеш, че не си тревна маймуна? — попита той строго.
— Да. — Стив посочи Нобуро. — Дадох на самурая капитан моя радионож.
Тоширо кимна и каза все така строго:
— Видях го.
— Плейнфолк нямат такива уреди. Нито Синовете на Ни-Исан. Само Федерацията има знанието и мощта да създаде такива неща. Мога да ви покажа как работи.
„И кой знае, може би този път ще мога да хвана Карлстром на другия край на линията. Това може да ги впечатли.“
— Приборът не представлява интерес за нас.
Стив малко се притесни от този отговор, но ронинът също беше проявил известно нежелание, когато му беше показал ножа. Стив си спомни, че според Сайд-Уиндър джапите нямали електричество. Добре. Мютите също нямаха. Но тези хора бяха различни: те се бяха захванали да правят нещо голямо. И сигурно много искаха да го разберат, но създаваха впечатление, че не се интересуват. Може би просто се страхуваха от нови идеи — както М’Колите не искаха пушките им.
Нямаше значение. Ако не можеше да заслепи този човек с наука, имаше и други козове.
— Този цвят на кожата се сваля. Но ми трябва малко вода и едни листа от торбата ми.
Тоширо погледна ронина. Нобуро стана и излезе.
Когато плъзгащата се врата се затвори зад него, Тоширо каза:
— Какво друго знаеш, облачни воине?
Стив вдигна очи, поколеба се за момент, след това реши да се довери на предчувствието си.
— Знам, че вие и самураят капитан служите на шогуна и че има такива, които искат да го свалят. Господарят Яма-Шита е един от тях, приятелят му Мин-Орота също.
Очите на Тоширо не разкриха нищо.
— Продължавай…
— Ако съм прав, може би ние с вас можем да сключим сделка.
— Каква сделка?
— Аз съм изпратен тук да спра мюта, който строи летящи машини за господаря Мин-Орота.
— Да го спреш… искаш да кажеш да го убиеш?
— Заповядано ми е да върна него и неговата придружителка живи, ако е възможно. Ако ли не… — Стив вдигна рамене. — Ако аз не успея, Федерацията ще прибегне до други… по-разрушителни средства. Ние не искаме конфликт, но не можем да позволим да имате планери. Възможно е също онова, което става в Херън Пул, да не намери широка поддръжка от онези, които представлявате вие. Ако е така, вие може би ще разберете, че е от полза за всички заинтересовани на това да се сложи край. Завинаги.
— Ммммм… интересна мисъл. Предложение ли очакваш от мен?
— То ще спести на всички много неприятности.
— Кой ти даде цялата тази информация? Моят самурай?