Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Тъмната светлина…
Тоширо предпазливо разгледа ножа. Беше майсторска изработка, но качеството и остротата бяха забележимо под тези на мечовете и камите, произведени в Ни-Исан. Той го върна на ронина и нареди:
— Покажи ми.
Нобуро натисна скритите копчета, свали единия чирен и показа прибора вътре. Беше наблюдавал действията на Стив и беше отварял дръжката няколко пъти, за да не изглежда несръчен пред пратеника. Дори беше вадил иглата и я беше използвал да натисне различни бутони, както го беше правил облачният воин, но не беше открил как да направи да се появят движещите се буквени знаци.
Онова, което беше направил — макар че не го знаеше, — беше да отмени автоматичното предаване на повикващите сигнали, програмирани от Сайд-Уиндър, плюс предаването през дванадесет часа на набрания от самия Стив сигнал. Резултатът беше пълно отсъствие на Стив от ефира. През последните два дни високо летящите уши на Първото семейство безуспешно бяха търсили неговия сигнал. Последното фиксирано от АМЕКСИКО място беше в областта на Голямото Д — тайното скривалище на ронините, — но сега никой не знаеше къде е Брикман, нито какво му се е случило.
Тоширо разгледа микросхемата в дръжката.
— Облачният воин обясни ли предназначението на този прибор?
— Да. Това е като пощенски гълъб без крила. Използва го да изпраща съобщения през небето… и също да получава заповеди от господарите си. — Нобуро учудено поклати глава.
Тоширо си даваше ясна сметка, че си играят с огъня. Скритото съдържание на ножа го правеше забранен обект, чиято сила може да разруши онези, които бърникат в неговите механизми. Той беше длъжен да го вземе в случай, че шогунът пожелае да го види, но самият нож го изпълваше с безпокойство. Тоширо накара ронина да му покаже как се сваля и се слага чиренът, после му каза да увие ножа и да го остави в друга стая, докато си свършат работата.
След малко Нобуро се върна със загадъчния облачен воин. Тъмнокосата фигура, чиито китки бяха вързани една за друга, падна на колене пред пратеника и се поклони до земята.
— Свали му маската — каза Тоширо на японски.
Нобуро развърза сламената маска и седна отдясно на пратеника.
Стив клекна на пети и заби очи в пода, когато облечената в черно фигура се обърна към него. Нобуро му беше изнесъл кратък курс как да се държи и бе подчертал, че този човек е строг привърженик на протокола. Социално по-нискостоящите — особено чужденците — не сядат в присъствие на самураи. Те коленичат. И никога, в никакъв случай, не се репчат.
Тоширо разглеждаше изрисуваното лице и ръце на непознатия със смесица от подозрение и неодобрение. Никога не беше седял толкова близо до тревна маймуна. Замълча за момент, несигурен какъв тон да държи в тази ситуация. Помисли върху казаното от ронина за изключителните бойни умения, за безстрашните реакции на маймуната при разпита и реши да се обърне към чужденеца с твърд, но не високомерен тон.
— Разбрах, че наричаш себе си облачен воин. Какво точно означава това?
Стив беше изненадан от добрия бейсик на Тоширо.
— Това е името, давано от мютите на планеристите на Федерацията. Планеристите са специално обучавани воини. Най-добрите. Но вместо да яздят коне като самураите, те яздят в битката летящи машини, наричани „Скайхок“.
— Разбрах. Обясни ми… защо трябва някой толкова специален да се облича като тревна маймуна?
Стив се поколеба.
— Намираш въпроса ми за труден?
— Не, господарю, просто се чудех какви думи да използвам. Вие говорите бейсик невероятно добре, но системата ви е толкова различна от нашата, че може би не си служим с един и същ речник.
— Опитай — каза Тоширо.
— Върховният владетел на тази страна се нарича шогун. Така ли е?
Гърлото на пратеника се стегна. Не беше допускал, че чужденецът може да има нахалството да му зададе такъв въпрос. Той потисна гнева си, без да промени изражението си.
— Продължавай…
— Върховният владетел на моята страна — федерацията Амтрак — се нарича Генерален президент. Аз имам честта да съм един от малкия брой войници, избрани лично от него да изпълня много важни тайни задачи. Поделението, което той контролира лично, е известно като АМЕКСИКО и служителите му са известни като „мексиканците“. Ние сме очите и ушите на Генералния президент, който ме изпрати тук.