Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Нападението върху конвоя беше доказателство, че някой е замесен в техния случай: някой с достатъчно власт, влияние и ресурси, за да използва почти сто ронини, действащи от сигурен, добре изграден базов лагер. Този „някой“ — мистър X — беше против или най-малкото загрижен за онова, което ставаше: загрижен достатъчно много, за да рискува живота на десетки мъже, за да научи кой стои зад маската. И достатъчно влиятелен, за да изисква лоялността на хора, готови да умрат, както бяха умрели повече от четиридесет, за да задоволят любопитството му. Нобуро не беше задал на Клиъруотър никакви въпроси. Прислужничките бяха игнорирани. Той просто беше инспектирал трудно спечелената си награда и ако се съдеше по реакцията му, не беше много изненадан, като откри, че тя изглежда като дълго куче, облечено в премяна на майстори на желязо.
Стив отново се замисли върху онова, което Сайд-Уиндър, неговият колега „мексиканец“, му беше казал за Ни-Исан, и затърси някакви улики, по които да познае кой може да е „мистър Х“. То-Шиба, който очакваше да си възвърне тялото на Клиъруотър, беше висш правителствен служител. Яма-Шита и Мин-Орота бяха феодали. Бяха ли те автори на някакъв заговор? Щеше ли самолетът, който Кадилак се опитваше да построи, да бъде използван в опит за завземане на власт? Сайд-Уиндър беше говорил за „скрита силна тенденция за заговор“. Заговорничеха ли те срещу други феодали, или… срещу правителството? Можеше ли този „някой“, чиято идентичност Стив се опитваше да установи… можеше ли „мистър Х“ да е… шогунът?
Стив потрепери, сякаш през всичките му няколко милиарда мозъчни клетки беше преминал студен като лед електрически ток.
„Значи това е играта, Брикман. Ти току-що улучи джакпот.“
Колоната спря. От тъмнината се появиха двама ронини и развързаха китките и краката на Стив. През дърветата Стив можа да види десетина слаби точки оранжева светлина, подредени на една правилна линия. От експедициите си за търсене на храна знаеше, че това са осветени прозорци на жилища. Значи тук бе мястото на срещата.
Двамата ронини го отведоха в началото на колоната. Нобуро Нака-Джима беше там, осветен от тънък лъч светлина от затъмнен фенер. Вече не приличаше на измет на обществото, а беше облечен като важна личност в черни дрехи, гарнирани със синьо. Няколко думи-знаци и символи бяха изрисувани върху гърдите и гърба на дрехата му. Голата му глава беше покрита с перука, прибрана в кок — отличителният знак на самураите.
— Сега ще свалиш дрехите си и ще се измиеш целият — каза той и посочи едно дървено ведро, пълно с вода. Стив свали кожите си за ходене и остана разтреперан по синьото си долно бельо. Нобуро му направи знак да свали и него. Видът на космите на слабините — чак до пъпа — предизвика приглушени коментари сред застаналите около него динки. Някой му подаде кубче мазнина и направи движение на триене, друг изля част от водата върху главата му. Стив се натърка и се покри с много пяна. Блокчето беше твърда версия на течния сапун, който във Федерацията се пускаше от прибор с бутон. Изляха върху него още вода. Кристофър, колко студена беше! Той изтърка тялото си със сапуна, чак до пръстите на краката, после отново го поляха, след това му подадоха кърпа. Едно силно, добро разтриване и той се стопли.
Нобуро се наведе към него, подуши въздуха и кимна одобрително.
— Сега се облечи. Ще ти дадат други дрехи.
Един ронин подаде на Стив парче плат и му показа как да го увие около срамните си части, след това друг му донесе един чувал за мръсните дрехи и другите му вещи. След като свърши тази задача, Стив получи бели памучни чорапи, свободен кафяв жакет с маншети, панталони като онези, каквито носеха компаньонките на Клиъруотър, и обувки с плоски подметки. Сложиха върху лицето му квадратна сламена маска с две дупки за очите и я завързаха отзад на главата и около врата, след това му дадоха наметало до кръста с качулка, изтъкано от слама и набрано около раменете и затворено с клуп и клечица точно над ключицата. Накрая надянаха на ръцете му друг чифт чорапи и ги пъхнаха нагоре в ръкавите, за да скрият издайническите петна цветен пигмент.