Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Исусе! — провикна се Мадлен. — Благодаря ви, господине.

— Ето парите за първата година — каза Жилбер, като разстла на масата десет луидора. Двете жени отвориха широко очите си, а ръката на малкия Анж се протегна към тях.

— Ами ако детето не оживее, господине — възрази срамежливо кърмачката.

— Това би било голямо нещастие, но няма да се случи — каза Жилбер. — Ето, че месеците, през които то ще бъде кърмено, са платени. Удовлетворена ли сте?

— О, да, господине!

— Да преминем тогава на плащанията по издръжката за следващите години.

— Детето ще остане ли при нас?

— По всяка вероятност.

— В такъв случай, господине, ние ли ще бъдем родители?

Жилбер пребледня.

— Да — каза той със задавен глас.

— В такъв случай, господине, то, клетото, е изоставено?

Жилбер не очакваше такава проява на чувства и такива въпроси. Той все пак се овладя.

— Не ви казах всичко — каза Жилбер. — Бедният му баща умря от мъка.

Двете жени сплетоха развълнувано ръце.

— А майката? — попита Анжелик.

— О, майката… — отвърна Жилбер, като дишаше мъчително и тежко — детето не би могло да разчита на нея нито преди да се роди, нито след раждането.

Всички бяха все още там, когато бащата Питу се завърна от полето със спокоен и радостен вид. Дебел и почтен, преизпълнен с кротост и здраве като селяните от картините на Грьоз244. С няколко думи го осведомиха за положението.

Жилбер му обясни, че издръжката на детето ще се изплаща, докато момчето стане мъж и е в състояние да живее само, с помощта на разума и ръцете си.

— Така да бъде — рече Питу, — мисля, че ще обичаме това дете, защото е сладко.

— О, и той — казаха в един глас Мадлен и Анжелик — е на същото мнение като нас.

— Елате с мен, ако обичате, при метр Нике, ще оставя при него необходимите пари, за да бъдете доволни, а детето да е щастливо.

— Веднага, господине — каза бащата Питу и стана от мястото си.

Тогава Жилбер се сбогува с добрите жени и се приближи до люлката, в която бе настанил новодошлото в ущърб на детето на дома, наведе се над нея с мрачен вид и когато за пръв път погледна личицето на сина си, си даде сметка, че той прилича на Андре.

Тази гледка разби сърцето му. Трябваше да забие нокти в кожата си, за да потисне една сълза, която се изкачваше от раненото сърце към окото му. Постави плаха, дори трепереща целувка върху нежната буза на новороденото и отстъпи назад със залитане.

Татко Питу вече беше на прага, в ръката си държеше желязна сопа, беше облякъл хубав жакет.

Жилбер даде половин луидор на Анж Питу, който се мотаеше в краката му, а двете дами му поискаха позволение да го целунат с трогателната фамилиарност на селянките. Толкова чувства притесниха осемнадесетгодишния баща, че още малко и той щеше да рухне духом. Беше блед и нервен, започваше да се обърква.

— Да вървим — обърна се той към Питу.

— На вашите услуги, господине — отвърна селянинът и отвори вратата.