Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
Дънрос се усмихна и погледна към Куок.
— Как се отнася животът към теб, Брайън?
Брайън Куок се усмихна в отговор:
— Много добре, благодаря, Йан. Акциите се качват — имам някой и друг долар в банката, Поршето ми още не се е разпаднало, а жените са си жени.
— И слава Богу! Ще участваш ли в автомобилното състезание в неделя?
— Ако успея да постегна Лулу. Липсва й едно странично хидравлично маркуче.
— Провери ли в нашия магазин?
— Да. Без успех, тай-пан. Вие ще участвате ли?
— Зависи. В неделя следобед трябва да отида до Тайпей. Но, ако имам време, ще участвам. За всеки случай се записах. Как е Специалното разузнаване?
Брайън се ухили:
— Тършува, за да си изкарва хляба.
Специалното разузнаване беше напълно самостоятелен отдел, част от елитния, полусекретен Специален отдел, отговарящ за предотвратяването и разкриването на подривни действия в колонията. Имаше си свои начини на действие, тайни фондове и извънредни пълномощия. И бе отговорен само пред губернатора.
Дънрос се отпусна на стола си:
— Какво става?
Армстронг рече:
— Сигурен съм, че вече знаете. Става въпрос за оръжието, намерено в самолета на Бартлет.
— Да, чух тази сутрин — каза той. — С какво мога да ви бъда полезен? Имате ли някаква представа защо и за кого е предназначено? И от кого? Хванали сте двама души?
Армстронг въздъхна:
— Да. Наистина се оказа, че са механици — и двамата бивши възпитаници на Националните военновъздушни сили. Без досиета в полицията, макар и да се предполага, че са членове на тайни триади. И двамата са дошли тук по време на голямата емиграционна вълна през 49-а година. Между другото, може ли всичко това да си остане само между нас?
— А вашите шефове?
— Иска ми се да включа и тях, но го запазете само за себе си.
— Защо?
— Имаме основание да мислим, че оръжието е било изпратено на някой от „Струан“.
— Кой? — попита рязко Дънрос.
— Ще го запазите ли в тайна?
— Да. Кой?
— Какво знаете за Линкълн Бартлет и Кейси Чолок?
— Разполагаме с подробно досие за него, но не и за нея. Интересува ли ви? Мога да ви дам копие, при условие, че това също ще остане в тайна.
— Разбира се. Много ще ни помогнете.
Дънрос включи интеркома.
— Да, сър? — чу се гласът на Клаудия.
— Извадете копие от досието на Бартлет и го дайте на господин Армстронг, преди да си тръгне. — Дънрос изключи интеркома.
— Няма да ви отнемаме много време — каза Армстронг. — Винаги ли правите досиета на потенциалните си клиенти?
— Не. Но искаме да знаем с кого работим. Ако успеем да сключим сделката с Бартлет, това би означавало за нас милиони, както и за него. Хиляда нови работни места за Хонконг — фабрики, складове, много голямо разрастване — заедно със съответните рискове, които поемаме. Всеки в бизнеса прави тайно финансово проучване — може би ние сме малко по-старателни. Обзалагам се на петдесет долара, че той е направил същото за мен.
— Не са ли отбелязани някакви връзки с престъпния свят?
Дънрос се сепна:
— Мафия? Или нещо от този род? Боже Господи, не, нищо. Освен това, ако Мафията се опитваше да стъпи тук, те нямаше да изпратят само десет автомата M14, две хиляди патрона и една кутия гранати.
— Информацията ви е страшно точна — прекъсна го Брайън Куок. — Прекалено точна. Разопаковахме ги само преди час. Кой е вашият информатор?
— Нали знаете, че в Хонконг няма тайни.
— В днешно време човек не може да разчита и на собствените си полицаи.
— Мафията със сигурност би изпратила двадесет пъти повече и при това пистолети. Но би се провалила тук, независимо от това с какво се занимава. Никога не биха могли да изместят нашите триади. Не, не може да е Мафията — това е работа на местен човек. Кой ви даде информацията за пратката, Брайън?
— Полицията на токийското летище — каза Куок. — Един от механиците им правел задължителна проверка — знаеш колко са съвестни. Докладвал на своя началник, тяхната полиция ни се обади и ние казахме да ги пуснат.
— В такъв случай се свържете с ФБР и ЦРУ — накарайте ги да проверят в Хонолулу или в Лос Анжелос.
— И вие ли сте проверили маршрута им?
— Разбира се. Очевидно е. Защо мислите, че е някой от „Струан“?