Търговска къща

— Разбери кой е.

— По дяволите, само да знаех как. Пазарът е колеблив и много нервен. Наоколо се мотаят много китайски пари. Многобройни малки сделки… няколко дяла тук, няколко — там, но умножени по около сто хиляди… пазарът може да започне да се разпада… или рязко да се вдигне.

— Добре. Тогава всички ще направим голям удар. Обади ми се, преди да приключат. Благодаря, Алън. — Той затвори телефона, усещайки стичащата се по гърба му пот. — Мамка му. Какво става, по дяволите?

Във външния кабинет Клаудия Чен преглеждаше някакви документи заедно със Сандра Ий, която бе нейна племенница по майчина линия — умна, с много приятен външен вид, двадесет и седем годишна, с мозък като сметало. После погледна часовника си и каза на кантонезки:

— Долу чака полицейският началник Брайън Куок, малка сестричке. Защо не го доведеш? След шест минути.

— Айейа, добре, голяма сестро! — Сандра Ий припряно провери грима си и излезе, шумолейки с копринените си дрехи. Клаудия я изпрати с усмивка, мислейки си, че Сандра Ий би била идеална — превъзходна партия за Брайън Куок. Седна зад бюрото си и започна да пише телексите. „Цялата работа е свършена. Не, тай-панът каза нещо… какво беше? А, да!“ Тя набра домашния си телефон.

— Уеиий? — каза нейният ама А Сам.

— Слушай, А Сам — заговори тя на кантонезки, — третата чистачка Фунг във „Виктория“ не е ли дъщеря на третия ти братовчед?

— О, да, майко — отвърна А Сам, използвайки учтивата китайска форма за обръщение на слуга към господарка. — Но е дъщеря на мой четвърти братовчед и то от рода Фунг-тат, а не от Фунг-сам, който е моят род.

— Това няма значение, А Сам. Обади й се и се опитай да разбереш колкото може повече за двама дяволи чужденци от страната на Златната планина. Отседнали са в апартамента „Уханна пролет“. — Тя търпеливо продиктува буква по буква имената им и деликатно добави. — Чух, че имат странни навици в леглото.

— Ако изобщо има човек, който да може да разбере, то това е третата чистачка Фунг. Ха! Какви са тези странности?

— Особени странности, А Сам. И побързай, малък мазнико. — Тя затвори сияеща.

Вратите на асансьора се отвориха, Сандра Ий въведе двамата полицаи и неохотно излезе. Брайън Куок я изгледа. Той бе на тридесет и девет, висок за китаец — малко повече от метър и осемдесет, много хубав, със синьо-черна коса. И двамата бяха цивилни. Клаудия ги заговори учтиво, но в момента, в който видя, че лампата на втора линия угасна, ги въведе в кабинета и затвори вратата.

— Извинявам се, че идваме без предварителна уговорка — каза Армстронг.

— Няма проблеми, Робърт. Изглеждаш уморен.

— Тежка нощ. Заради всички злодеяния, извършени в Хонконг — каза непринудено Армстронг. — Пълно е с гадове и светците са разпънати на кръст.