Убий императора
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1553-2
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Убий императора». Краткое содержание книги:
Близо до нея, свил язвително устни, нервно потропваше с крак дребен, но изключително красив млад мъж, с напудрено лице, стиснал в ръката си дебел кожен бич. Час по час той подръпваше късата си черна брада, големите му като маслини очи бързо пробягаха по новодошлите, силно начервените му устни се кривяха, а ноздрите на правилния му нос се издуха презрително.
Майката на императора Теодора, застанала права от дясната страна на жена му, гневно стискаше юмруци и не откъсваше пълния си с яд поглед от сина си. Кесарят Варда, облечен в къса бяла туника и походни ботуши, изключително неподходящи за адската жега, нетърпеливо шептеше нещо в ухото ѝ, но Теодора не даваше вид, да го слуша.
Около императора и роднините му, върху ниски мраморни лежанки, покрити с плъстени възглавници, се бяха изтегнали още няколко човека. Роби и слуги предлагаха на гостите подноси с плодове, сирене и маслини и щедро наливаха охладено вино от извити стъклени гарафи.
– Кои са тези? – попита Невестулката, но преди да успее да отговори, към тях се втурна едър мъж с кафява коса и брада и сграбчи ръката на писаря, стискайки я с невероятна сила.
– Българи ли сте? – попита той на чист български и по лицето му се изписа лукава усмивка. – Аз съм Василий, началник на императорските конюшни. Прекарах в прекрасната ви страна шестнайсет години и никога няма да ги забравя! Първо живях в Бонония[41], след това в Плиска. Кой сте вие? Откъде идвате? Защо сте тук? Вярно ли е, че ханът ви се е покръстил? Наистина ли сте изградили базилика, голяма колкото "Света София"? Искате ли вино?
Климент измъкна ръката си от хватката на великана и го огледа с интерес. Ръцете му бяха широки и възлести, гърбът му напомняше този на полегналия Херакъл, а краката му изглеждаха като колони. Като повечето едри хора и Василий изглеждаше добродушен и открит, в очите му горяха весели искри, но писарят знаеше, че това впечатление може да бъде и измамно. Беше чувал за събеседника си. В немного далечното минало Василий се беше прославил като непобедим борец, императорът го бе харесал и издигнал в двора си. Бившият състезател бе показал превъзходен нюх, ориентирайки се в дворцовите интриги, издигайки се все по нависоко. Сегашната му тила – началник на императорската конюшня, всъщност беше с ранг на логотет, като едновременно с това му даваше много близък контакт с императора, който силно се интересуваше от коне.
– Българи сме – потвърди писарят. – Идваме от Плиска, аз се казвам Климент, това са помощниците ми Корсис и Невестулката. Ханът наистина се покръсти, построихме голяма базилика на мястото на стария храм на Тангра и не, не искаме вино.
– Ха така! – разсмя се Василий и се тупна по коляното. – Това се казва отговор! Стегнат, ясен и по същество. Ще се радвам да поприказвам с вас. Обичам езика ви, не е като сухия латински. Последно говорих с Дукум. Горкият, да го сполети такова нещастие! – византиецът поклати глава и махна на един от робите. След миг в ръцете па Климент и помощниците му се озоваха пълни до ръба чаши.
- Тук не се гледа добре на тези, които не пият – Василий намигна на писаря. – Императорът иска всички да са щастливи. А той разбира щастието по този начин – началникът за конюшните се засмя на глас. – Но вижте, игрите започват. Елате, ще ви настаня на добри места.
Климент и помощниците му последваха Василий, който ги заведе малко встрани и им предложи дървени пейки, застлани с дебели подложки и меки възглавници. Самият той придърпа тежката си лежанка с една ръка и се настани между българите.
Тълпата зашумя, гостите в императорската ложа притихнаха. Вратите в северната част на Хиподрума се отвориха и от там, предвождани от войници, които носеха знамена, биеха барабани и надуваха дълги медни тръби, се появиха четирима актьори. Групата мина тържествено през терена и застана пред императорската ложа. Барабаните млъкнаха, след тях и тръбите, войниците застанаха мирно.
41
Бонония – старото име на Видин. – Б. а.