Убий императора

Преодолявайки страховете си, Климент се върна при мъртвеца. Дръпна лекаря назад на стола, пазейки се от кръвта по главата, и внимателно пребърка джобовете му. Намери остро ножче, с каквото обикновено си служат касапите за прерязване на сухожилия, няколко пакетчета с кафеникъв прах, дребни монети и изкривена калаена лъжица.

Писарят се изправи и чак тогава забеляза, че в лявата си ръка убития стиска парче пергамент. Той беше скрит в дланта на Гайнас и затова не я бе забелязал веднага. Климент с мъка разтвори вкочанените пръсти и вдигна находката си срещу светлината.

– Какво е това – полюбопитства Невестулката.

Писарят внимателно разгледа пергамента.

– Виж – развълнувано посочи той. – Това е печатът на Дукум!

– Какво пише?

– Чакай – Климент се приближи до прозореца. – Много странно – каза той и се почеса по главата. – Това са четири имена. Алп Кубар, Алп Тун Бури и Алп Албасий.

– И какво значи това? – попита Невестулката. – И защо всички се казват Алп.

– Хайде стига, Невестулке! Дори ти би трябвало да знаеш за какво става дума! Това не е име – отговори Климент. – Алп значи бог. Били са помощници на Тангра. Нали се сещаш – писарят щракна с пръсти, – от езическата религия. Нямаха ли си крадците Божество, което да ги закриля и да им помага нощем?

– Алп Гутан! – извика помощникът му. – Вярно! Чувал съм за алповете. Но защо Дукум ги е написал на този пергамент и какво правят в ръката на един мъртъв византийски лекар?

– Това не е трудно да се предположи – махна с ръка Климент. – Предполагам е станало така: Гайнас е намерил пергамента в джобовете на Дукум, взел го е, опитвайки се да разбере за какво е писал кавханът. Явно и вчера вечерта се е занимавал с пергамента, когато убиецът го е изненадал.

– Защо през нощта? Може да е било и тази сутрин.

Климент посочи свещника с догорелите свещи и закрачи из стаята.

– Алп Кубар... Алп Тун Бури... Алп Албасий... – повтаряше си той. – Кои бяха тези богове? Албасий беше на подземния свят, сигурен съм, но останалите...? И защо Дукум ги е написал и държал в себе си? Трябва да помисля, но не сега. Гайнас трябва да е водил регистър на смъртните случаи. Или бележки. Не мога да повярвам, че не оставил нищо след себе си.

– Може да са в самата морга – предположи Невестулката. – да отида ли да проверя?

– Ще отидем заедно. Тук няма повече какво да намерим.

– Ами Гайнас?

Писарят погледна трупа на лекаря.

– Това не е наша работа. Руфин трябва да съобщи за смъртта и да се погрижи за погребението му. Освен ако не е имал други близки.

Вратата на моргата зееше отворена, от помощника на убития нямаше и следа. Климент и Невестулката внимателно се спуснаха но каменните стълби и се намериха в дълга, но ниска зала, от чиито каменни стени лъхаше студ. Слънчевите лъчи не проникваха в подземието, на дългите гранитни маса лежаха няколко трупа, завити небрежно със захабени чаршафи. До стената бяха изправени дървени ковчези, двама мъртъвци лежаха в други два, поставени в задната част на помещението, до главите им горяха запалени свещи. Една-единствена факла пукаше на стената, по ъглите се стелеше мрак. Миришеше на мърша, лекарства и мухъл.