Убий императора

– Защо ми казваш всичко това? – Климент се чувстваше объркан от желанието на византиеца да му сподели мислите си. – Едва ли разказваш на всеки срещат за интригите във византийския двор.

– Така е – съгласи се началникът на конюшните. – Не споделям с всеки. Но искам да те помоля за нещо, а за да го изпълниш, ще е нужно да си наясно с положението в двора – Василий сложи пръст на устните си и поклати глава. – Не сега. Не му е тук мястото и времето да говорим за тези неща. Но ще говорим – обеща той. – Скоро.

Събеседниците помълчаха, отпивайки от виното си. На арената рецитацията продължаваше, беше дошъл ред на червения да покаже уменията си. Въздухът беше натежал от жега, над трибуните се носеше леко бучене като от събуждащ се пчелен кошер. Започнала да се отегчава, публиката спря да обръща внимание на актьорите.

– Това май сме всички. – прозя се Василий. – Така наречените "стълбове на империята". Михаил много държи на нас. Макар помежду ни да царят подозрение, съперничество и омраза, до скоро всички се чувствахме добре заедно. Всеки по някакъв начин е обвързан с останалите и извлича полза от тях. Но преди известно време това се промени...

– Заради убийствата? – попита Климент.

– Заради убийствата! – потвърди византиецът и мрачно се взря в арената.

Рецитацията най-после завърши. Зеленият, точно както предрече Василий, спечели и бе удостоен с позлатен лавров венец, който той триумфално наложи на главата си и направи почетна обиколка на Хиподрума.

Тълпата го освирка, към победителя полетяха парчета от недоядени закуски, плодове и дребни монети. Сърдит, зеленият се обърна към трибуните, надупи се и вдигна долния край на туниката си. Отговори му нов залп оскърбления, дюдюкания и подигравки, но актьорът се оплези, показа неприличен знак с ръка и се прибра в най-близката врата.