Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Сибирски тайни - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сибирски тайни

Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:

Анастасия Каменская заминава за сибирския град Вербицк, за да направи проучване, свързано с бизнеса на брат й. И докато възложената задача въобще не й допада, то местните събития силно я заинтригуват. Във Вербицк тече разгорещена предизборна кампания за кметското кресло. В центъра на ожесточените дебати е местната ферма за норки. Настоящият градоначалник настоява за запазването й, докато противникът му държи на събарянето й заради екологичното замърсяване и построяването на магистрала. Междувременно са извършени серия убийства на еколози, изследвали местната околна среда. Сякаш напълно забравила целта на посещението си, Каменская се опитва да разбере какво всъщност се случва в града. Докато търпеливо наблюдава главните действащи лица, тя започва да се пита защо кметът толкова ревностно защитава фермата. А чии интереси брани конкурентът му? Кой печели от добива на кожи? Анастасия Каменская не само ще намери отговорите на тези въпроси, но и за пореден път ще демонстрира блестящ ум и изключителна наблюдателност.
1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 167
Перейти на страницу:

Тя реши незабавно да премине към изпълнение на замисленото. Легна, угаси аплика, постара се да се отпусне, започна да задрямва… Чу далечен вой на сирена на „Бърза помощ“ и веднага се улови, че замърмори наум: „Ето на, моля ви се. Тъкмо заспивах! А и как да затворя прозореца — задушно е, а аз не мога да спя така. Няма да мигна чак до сутринта…“.

И се сепна. Не, трябва да мисли другояче. Колко е хубаво, че „Бърза помощ“ е поела нанякъде! Някой е зле, някой се нуждае от помощ, и ей сега лекарите ще пристигнат при човека, ще направят каквото трябва, ще го спасят. И всичко ще бъде наред. Колко е хубаво, че линейката е пуснала сирената, защото, ако човекът вече не се нуждаеше от помощ, щяха да го карат бавно, безшумно. А щом има сирена, значи, има надежда. И на това тя може и трябва да се радва.

Изведнъж с учудване осъзна, че се усмихва в тъмното.

ПЕТЪК

Растенията от тайгата се оказаха наистина чудодейни и сутринта на следващия ден Анастасия Каменская се чувстваше напълно здрава. Гърлото вече не я болеше, не й се виеше свят. Вярно, гласът й още дрезгавееше и носът беше все така запушен, но в сравнение с вчерашния ден всичко това изглеждаше като абсолютна дреболия. Трябваше да се постарае и днес да се лекува грижливо, както вчера, нищо да не пропуска и нарушава, и тогава за утре всичко щеше да се оправи напълно, а тя да се отдаде на пълноценна работа с Юрка. След гаргарата трийсет минути никакво ядене и пиене… Значи, приготвяме отварата, правим гаргарата, в банята и всичко друго по реда си — точно трийсет минути и ще може да слезе в ресторанта.

— Коротков, вече съм будна! — каза тя и открехна вратата към съседния апартамент. — След половин час слизаме за закуска!

— Аха! — долетя от стаята на Юрка заедно с гласа на говорителя, който четеше новините по някакъв телевизионен канал. По прозвучалите имена пролича, че каналът бе федерален.

Тя взе душ, облече се и точно след трийсет минути, както беше обещала, надникна при Коротков. Той все така гледаше новините, но този път вече местните.

— Засега полицията отказва да коментира възможните причини за убийството — изреждаше бързо водещата.

— Готова съм — весело съобщи Настя — и дори почти напълно здрава. Какво, пак ли са убили някого? Или става дума за същите еколози?

Коротков натисна копчето на дистанционното, за да изключи телевизора, и стана.

— Някаква млада дама от местния телевизионен канал — поясни той. — Не вярвам да е нещо политическо, работела като главен редактор на токшоу. Сигурно е битово… Любовник или съперничка, а може и конфликт в службата.

Храната в ресторанта се оказа същата като вчера: не твърде разнообразна, но изобилна и вкусна. А Настя имаше чудесен апетит и Коротков откровено се веселеше, като я гледаше с какво удоволствие нагъва кренвиршите с омлет и пирожките, които вчера й беше хвалил.

— Та аз не съм вечеряла — обясни тя смутено, когато улови насмешливия му поглед.

— Абе яж си със здраве! — разсмя се Юра. — Стой си в стаята и събирай сили за утрешната атака. А пък аз ще се срещна с още някои хора, ще проуча един-два въпроса, та утре да излезем извън града и да огледаме местността. И без това днес е петък, предстоят два почивни дни, в нито една канцелария няма да решим какъвто и да е въпрос. Разбира се, ще ми покажат всичко на картата, но нали разбираш, че трябва да го видим с очите си. А ти какво планираш? Разбрах вече, че не умееш да боледуваш тихо и скромно, със сигурност пак ще се ровиш в информацията.

— Да, ама не си прав — възрази тя и посегна за поредната пирожка, — дори много скромно си боледувам, никакви скъпоструващи препарати, системи и други процедури. И съвсем, ама съвсем тихо — ни се виждам, ни се чувам, дори с никого не разговарям. Но понеже ти като старши в нашата група трябва да осигуриш изясняването на въпроса за екологичната обстановка, аз ще се заема именно с това. Разбира се, никой няма да ме пусне да припаря до случая с убитите еколози, но може да опитам да се доближа до него откъм другата страна.

— Аха — кимна Коротков, — през задната портичка, както казваше Райкин. И къде е тази портичка според теб?

1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 167
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)