Сибирски тайни

Първата цигара в трети клас и първата бутилка бира в пети момчетата получиха именно от ръцете на своя дребен и хилав водач на групата. А колко сладоледи изядоха с негови пари! Колко филми изгледаха! Петка винаги беше изобретателен и активен, той решаваше на какво ще играят днес и с кого, и по какви правила, сам измисляше игри и развлечения. А във всички момчешки спорове беше съдия, чиято дума бе последна и необорима. И всъщност нямаше никакво значение какви точно оценки има в бележника си. Какво са оценките? Те са важни за родителите и учителите, а за приятелите е от значение съвсем друго.

Петка проявяваше и огромни организаторски способности, след като рано схвана, че личните амбиции и интересите на работата са различни неща и не бива да се събират в една купчина. След като забеляза, че възрастните обичат Костик и винаги са готови да му съдействат, често се разпореждаше:

— Костян, иди при завуча3 и го помоли да не викат родителите на Люска, кажи, че тя всичко ще научи и утре да я изпитат. Днес математичката й писа двойка несправедливо, Люска е стояла у Иванова до среднощ, утешавала я е и затова не се е подготвила. А нали Иванова изгуби състезанието, пък Люска като вярна приятелка седяла с нея и й бършела носа.

— Ти иди, като си толкова справедлив — тросваше се отначало Костя. — Защо пращаш мен?

— Защото ти ще успееш, а аз не. Кой съм аз, та да ме слушат? — с обезоръжаваща прямота отговаряше Петка.

И наистина Костя Смелков успяваше. Отиваше при завуча, при директора или при преподавателя и оправяше нещата. Кой знае защо, никой възрастен не му отказваше.

По същия начин пращаха Костик на преговори с представители на други „отбори“, улици и училища. Ако преговорите се проваляха, в действие влизаше тежката артилерия — високият и мускулест спортист Игор Баев, винаги мрачен и съсредоточен, удрящ безжалостно и до кръв. Баща му, офицер от милицията, тренираше и приобщаваше към спорта способното момче и Игор с пълно право беше гордостта на класа, защото освен отличните оценки печелеше и спортни победи за своето училище. Учеше с лекота, без напрежение, бързо си подготвяше уроците и му оставаше достатъчно време и за игри.

Дребните и неособено сложни задачи Петя възлагаше на Димка Голиков, момче не твърде способно, но старателно и педантично до смъртна досада. Пратеха ли го за сладолед, поръчвайки му да донесе четири фунийки по 19 копейки срещу събраните 80, Димка връщаше 4 копейки ресто. Отброяваше ги от рехавата купчинка медни монети, извадена от джоба му, при това търсеше точно онези от по две копейки, които бе получил от продавачката. Четири копейки в каквито и да било други монети не го задоволяваха. Момчетата му се смееха, но без злоба. Те обичаха Димка въпреки някои негови странности.