Ароматът на нощта [bg]

— Салво, не започвай да ми говориш на диалект! Знаеш, че в определени моменти не го понасям! Какво каза?

— Че имах желание да видя Франсоа. Spinno на италиански се превежда като желание, охота. Сега, когато вече разбираш думата, те питам: на теб никога ли не ти е идвало spinno да видиш Франсоа?

— Голям гадняр си, Салво.

— Искаш ли да сключим споразумение? Аз няма да използвам диалектни думи, а ти няма да ме ругаеш. Съгласна ли си?

— Кой ти каза, че съм ходила да видя Франсоа?

— Детето, то самото, докато ми показваше колко добър в язденето е вече. Големите спазваха правилата на твоята игра, дума не обелиха, изпълниха уговорката. Защото е повече от ясно, че ти си ги помолила да не ми казват за посещението ти. На мен обаче ти ми каза, че имаш един ден отпуск и ще ходиш на плаж с приятелката си, и аз като глупак взех, че се хванах. Задоволи любопитството ми: на Мими каза ли, че ще ходиш в Калапиано?

Очакваше яростен отговор, последван от паметна караница. Вместо това обаче Ливия избухна в плач, в дълги, отчаяни и сърцераздирателни хлипания.

— Ливия, чуй ме…

— Разговорът беше прекъснат.

Изправи се спокойно, отиде в банята, съблече се, изкъпа се и преди да излезе от помещението, се погледна в огледалото. Продължително. След това събра всичките слюнки в устата си и се изплю върху образа в огледалото. Загаси лампата и си легна. Но се наложи незабавно пак да се надигне, защото телефонът иззвъня. Вдигна слушалката, но онзи от другата страна не проговори, чуваше се само дишането му. Монталбано познаваше това дишане.