![Хазарски речник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/4/hazarski-rechnik-bg-download.jpg)
Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
Стоя в приятната хладина и усещам лака - казва той. - Цигулките откликват една на друга, цяла полонеза може да се състави от техните тихи въздишки, така както се съставя партия шах. Стига малко да се разместят звуците и редът. Най-сетне излиза унгарецът, собственик на магазина за инструменти. Очите му са с цвят на суроватка. Червен, като че ще снася яйце, има брада с форма на малък корем с пъпче. Вади джобен пепелник, изтърсва пепелта, затваря го внимателно и ме пита не съм ли сбъркал магазина. Кожухарят е до него. Винаги влизат по погрешка. При него вече седем дни освен по погрешка никой, не е влизал. Всъщност той няма врата на магазина, по-скоро би могло да се каже, че има скърцане на врата, но врата няма, а малка витрина с брава, която се отваря цялата навътре при влизане и така пропуска купувача в тясната стая. Питам го има ли малка цигулка за една малка госпожица или някое мъничко чело, ако не са прекалено скъпи.
Унгарецът се обръща и понечва да се върне, откъдето е дошъл и откъдето лъха на паприкаш. В това време кокошката се надига от шапката и кудкудякайки, обръща внимание на току-що снесеното яйце. унгарецът взима грижливо яйцето, слага го в едно чекмедже, след като предварително е отбелязал с молив нещо на него. Някаква дата - 2.Х. 1982, и аз заключавам с учудване, че тази дата ще дойде едва след няколко месеца.
- За какво ви е цигулка или виолончело? - пита ме, обръщайки се на влизане в стаичката си зад магазина. - Имате плочи, радио, телевизия. А цигулката, знаете ли какво е цигулка? От тук до Суботица да изорете, да посеете и ожънете, всяка година, толкова трябва да орете една малка цигулка, ето с това, господине! - и той ми показва инструмент, който носи на колана си като сабя. Вади го, натяга струните с пръсти, които имат пръстени около ноктите, сякаш пръстените държат ноктите да не се разпилеят и да опадат. После се отказва от разговора, махва с ръка и пак се обръща да си тръгне. - Кому е потребно това? - пита ме на излизане. - Купете нещо друго, купете й мотопед или куче.
Аз стоя упорито в магазина, не разбирам добре тази негова категоричност, изразена с нека-тегоричен, треперещ език, използван като храна, която засища, но не е приятна. Всъщност унгарецът доста добре владее моя език, но след всяко изречение добавя на края като сладкиш и някаква напълно неразбираема за мен унгарска дума. Така прави и сега, съветвайки ме:
- Вървете, господине, потърсете някоя друга радост за вашето малко момиченце. Тази радост е твърде тежка за него. И твърде закъсняла. Закъсняла - Добавя той сред миризмата на паприкаш. - Колко е годишна? ~ пита ме след това делово.
Изчезва и аз чувам, че се преоблича и се готви да излиза. Казвам му годините на Джелсомина Мохоровичич. Седем. Той се стресва от тази цифра като докоснат с магическа пръчка. Превежда я в себе си на унгарски, очевидно може да смята само на унгарски, някаква странна миризма се разнася из стаята, мирише на череши и аз виждам, че тази миризма съпровожда промяната на неговото настроение . В устата му сега се появява стъклена лула, от която той смуче черешова ракия. Прекосява магазина и сякаш случайно ме настъпва, докато измъква едно малко детско виолончело и подавайки го, продължава да стои на крака ми, за да покаже същевременно колко тясно е при него. Стоя и се правя на луд като него, само че той за моя сметка, а аз в свой ущърб.
- Вземете това - казва, - дървото е по-старо от вас и мене, взети заедно. И лакът е добър... Прочее слушайте!
И прокарва пръсти по струните. Челото изпуска четиригласен звук и той слиза от крака ми, сякаш акордът може да облекчи всички тегла на този свят.
- Чувате ли? - пита. - Всяка струна съдържа всички останали. Но за да се чуе това, трябва да се слушат едновременно четири различни пиеси, а нас ни мързи за такова нещо. Чувате ли? Или не чувате? Четиристотин и петдесет хиляди - превежда той цената от унгарски. Аз съм като улучен с камък от приведената сума. Сякаш е надникнал в джоба ми. Тъкмо толкова имам. Отдавна са приготвени за Джелсомина. Това не е кой знае каква сума, знам, но едва смогнах да събера и толкова за три години. Казвам радостен, че го взимам.