Смъртоносен експеримент [bg]

Погледнах лачената ѝ чантичка и се зачудих какви ли тайни се крият в нея. По-точно се зачудих дали още но­сеше олекотения „Таурус 85“. Специалния 38-калибров, който ѝ бях купил преди години. Ако го носеше, можеше и на мен да ми потрябва гробно място до края на служ­бата.

Всички се приближиха към гроба и местният пастор заговори за живота и смъртта, за изцелението и вярата, за любимите хора и огвъдното. Всички от семейството оставиха рози върху ковчега, положен на земята. Пасто­рът взе малка лопата и хвърли отгоре малко пръст. Роди­телите и директорът на гробището си размениха няколко думи. Директорът посочи небето, а след това към двама мъже с лопати в далечината. Джери Бек поговори тихо със свещеника и се взе решение да зарият ковчега, преди да се е разразила бурята. Предполагах, че използват че­лен товарач за тази работа и сигурно точно така щеше да стане, но чакаха хората да се разотидат.

Джери и Дженифър Бек постояха до гроба няколко ми­нути и се помолиха, преди да се отправят към мемори­ала Маршал, където щяха да приемат съболезнования от приятели и близки. Във въздуха цареше такова затишие, сякаш адът щеше да се изсипе над нас.

Кимбърли не беше срещала родителите на Чарли и ис­каше да им се представи. Имаше нужда да ги прегърне и те да я прегърнат, както се изрази. В нейното съзнание ако Чарли не беше умрял, някой ден тя щеше да е снахата на Джери и Дженифър. С Кимбърли и Катлийн гледахме дългата опашка от опечалени, която се движеше бързо. Джанет не се помести от закътаното си местенце, като се задоволяваше само да хвърля изпълнени със злоба по­гледи към мен и Катлийн. Не изпусках от поглед ръката и чантичката ѝ. На двайсетина метра зад нас гробарите заравяха по-бързо, отколкото мислех, че е възможно. По­гледах ги няколко минути, докато се появи един челен товарач „Бобкат“, извърнах се към семейство Бек и се зачудих как ли приемат зариването на гроба по този начин. Явно преценяваха, че това решение е разумно.

Опашката намаля и Кимбърли помоли.

- Ела с мен, тате. Трябва да им кажа нещо.

Хвърлих поглед към Джанет и попитах:

- А майка ти?

- Няма да се сърди.

Тревожех се, че ако се отдалеча, Джанет може да се спречка с Катлийн и да направи сцена. И все пак бях до­шъл заради Кимбърли и щом искаше да бъда до нея, ко­гато се запознае със семейство Бек, точно там трябваше Да бъда. Прошепнах на Катлийн да ни изчака в долната част на хълма. Кимбърли бързо я прегърна и погледна към майка си. Катлийн проследи погледа ѝ, усети напре­жението и се извини. С Кимбърли я гледахме, докато се отдалечаваше надолу към пътя. После се насочихме към родителите.