![Смъртоносен експеримент [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/3/smrtonosen-eksperiment-bg-download.jpg)
Смъртоносен експеримент [bg]
- Автор: Локк Джон
- Серия: Донован Крийд #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Orange Books
- ISBN: 9786191710072
- Переводчик: Haдя Баева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносен експеримент [bg]». Краткое содержание книги:
- А жената с която вечеря?
Изпъшках наум.
- Какво за нея?
- На каква възраст е?
Сбърчих вежди.
- Трудно ми е да преценя.
Това беше един от онези моменти, в които трябва да избираш между честността и щастието. Нямаше особена полза от истината, след като така или иначе нямах тайна връзка, пък и Кали и Катлийн едва ли щяха някога да се срещнат. Дори и да се срещнеха, Кали не би ме издала. Тайните ни бяха в безопасност. Пазехме си гърбовете.
Погледнах Катлийн в очите по примера на президента Клинтън и заявих:
- Миличка, госпожа Калоуей трябва да е поне на шейсет.
- Шейсет? - изненада се тя.
- Най-малко. Може да е и на шейсет и пет.
- И защо трябвяше да пътуваш чак до Вегас, за да я заведеш на вечеря и представление?
- Вече ти обясних. Съпругът ѝ се разболял. Вече имаха билети за представлението и резервация за вечерята. Гой е един от началниците ми. Почувствах се задължен.
- Хмм - промърмори. - Явно си прекарал добре все пак.
- Мобилизирах всичкия си кураж.
Катлийн изпитваше проблеми с доверяването, благодарение на бившия си съпруг Кен Чапман. Бях убеден, че не е удовлетворена от обясненията ми. Реших, че е време да я избавя от терзанията ѝ.
Плеснах се по челото.
- Какво? - попита тя - Пропуснал си да опиташ плодово-зеленчуковия сок ли?
- Сега се сетих. Направих си снимка с Милдред.
- Милдред?
- Милдред Калоуей. Келнерът ни снима с телефона ми.
- В „Суич“?
- Аха.
- Защо?
- Малко е смущаващо - измънках и се постарах да изглеждам притеснен. - Милдред ме мисли за сладък. Искаше да се снимаме, за да може да изпрати снимката на приятелката си в Сиатъл и да ѝ каже, че е имала вълнуваща среща с по-млад мъж.
- Я дай телефона - изкомандва Катлийн. - Искам да видя снимката ти с тази мацка.
Прехвърлих няколко снимки, докато стигна до нужната.
- Ето - казах.
Лицето на Катлийн светна, като видя снимката.
- Оо! - възкликна - Милдред е просто очарователна!
- Ти си по-сладка - уверих я за по-сигурно.
- Каква усмивка само - продължи тя, - очевидно се забавлява. О, ти наистина си много мил човек, скъпи.
- Благодаря.
- Това отзад кулата с морски дарове ли е?
- Да. Трябваше да я снимам по-отблизо.
Преди да ми върне телефона, натисна още няколко пъти бутона за следваща снимка, за да се увери, че няма друга. Нямаше.
Тогава натисна онзи за предишната: оказа се, че е снимка на Ади която си играе, по време на посещението на Пати Фелдсън.
- Не знаех, че си направил снимка тогава - каза Катлийн.
- Не можах да се сдържа - споделих. - Беше важен момент за нас.
Тя ме награди с най-невероятната усмивка и рече:
- Хареса ми как го каза: нас.
За миг ми се стори тъжна.
- Какво има?
- Съжалявам - извини се тя, - усъмних се, че може да ми изневеряваш.
- С Милдред?
- Не, скъпи. С някоя готина мацка от Вегас. А ти просто си проявил вежливост и доброта. Би ли повярвал, че се съмнявам в теб? Що за лудост от моя страна?
В сравнение с гадостите, които съм правил ли? - помислих си. Изобщо не е чак такава лудост.
- Е - подканих я с поглед, насочен към вратата на спалнята, - дали вече можем да...
- Не знам - поколеба се тя.
- Защо?
- Притеснявам се да не си мислиш за Милдред, докато се любиш с мен.
- Какво?
Тя избухна в смях и ме завлече в леглото.
В най-подходящия момент простенах:
- Милдред, о, Милдред.
Катлийн се засмя.
- Може би трябваше да го направиш с Милдред. Ако решиш, погрижи се тя да е отгоре.
- Защо пък?
- За да видиш какво е да те връхлети старостта.
23
Небето над Хънтингтън, Западна Вирджиния беше мрачно и заплашително като разгневена пантера, обхождаща клетката си. Опечалените поглеждаха притеснено буреносните облаци над главите си, и то не без основание: предния ден играч на голф беше поразен от мълния само на два километра оттук. Това увеличаваше вероятността някои от присъстващите повторно да облекат черните си костюми в близките дни.
Джери Бек, баща на Чарли и достоен възпитаник на университета „Маршал“, преди години беше купил няколко парцела под огромен дъб с тъмен ствол в гробището „Спрингфийлд Хил“, близо до Мемориала Маршал.
Навремето Джери трябва да е бил изключително горд, че е осигурил тъй елегантно място за вечен покой, само дето не е предполагал, че ще се възползва от него толкова скоро.
Мемориалът беше изграден в памет на футболния отбор, треньорите и поддръжниците, загинали при прочутата самолетна катастрофа през 1970 година. Също като мемориала и дъба, гробът на Чарли се намираше на най-високото място в гробището с гледка към град Харингтън и кампуса на университета „Маршал“. С Кимбърли и Катлийн последвахме опечалените към хълма. Когато минахме покрай мемориала, забелязах шест безименни гроба на жертви от катастрофата, чиито останки не са били идентифицирани.