Мадмоазел Коко и ароматът на любовта

— Това е композиторът Игор Стравински — представи го Дягилев. — Мадмоазел Коко Шанел, известната модистка.

Пронизващият поглед се потопи в очите ѝ.

— Добър вечер.

Мъжът се наведе над ръката ѝ, сякаш се намираха на бал в загиващата му родина.

Игор Стравински притежаваше излъчване, колкото потискащо, толкова и впечатляващо. И нещо самовъзвеличаващо, поне така се стори на Габриел, макар да не подхождаше на скромния му костюм. Тя не бе в състояние да се изтръгне от обаянието му. Чувстваше се разкъсвана между антипатия и любопитство. Даже когато я запознаха с хореографа Леонид Масин и с критика и сценограф Александър Беноа, вниманието ѝ остана приковано върху Стравински. Веднага забрави имената на танцьорите, обкръжили Мися и Олга Пикасо.

— Искам на вечерята да седите до мен, мадмоазел Шанел — заяви Стравински.

— Не е ли редно домакинът да определи реда на масата?

— Не, защо? — Той обърна глава и стъклата на очилата му блеснаха под светлината на лампите като остриета на саби под слънцето. — Гостите са дошли тук да прекарат една много специална вечер. Нима сме поканени, за да направим услуга на домакина?

Не се наложи Габриел да отговори. Дискусията между Пикасо и Серт се разгорещи и премина в караница. Възбуденият глас на художника внезапно заглуши шума от другите разговори:

— Според Макс Жакоб добрият стил означава отсъствие на клишета и аз споделям това мнение безусловно.

Габриел веднага си помисли, че и тя споделя същото мнение. Хосе Серт обаче харесваше изобилието в изкуството, а то често бе обременено с клишета.

— Испанска страст — изкоментира развеселено Стравински. — Противоположността на руската меланхолия и тъга. Това, разбира се, не означава, че ние не можем да бъдем страстни.

Габриел се усмихна тихо на себе си. За момент забрави Стравински и се замисли за един друг мъж. О, да, Дмитрий Романов с неговата сдържаност ѝ приличаше на кладенец, в чиито дълбочини е скрит пламтящ темперамент. При Стравински това беше още по-очевидно. Е, той беше човек на изкуството, а до бягството си Дмитрий е познавал единствено строгия дворцов церемониал и живота на военните. В крайна сметка обаче тя предпочиташе славянския манталитет пред южняшката откритост. На пръв поглед и Бой се държеше на изискано разстояние, но беше мъж, под чиято неподвижна британска фасада пламтеше буен огън. При мисълта за любимия сърцето ѝ спря да бие. Тя се овладя бързо и ритъмът отново стана равномерен.

— Ще седиш до Стравински? — изненада се Мися, когато дойде време да седнат на масата. Погледна към картичките с имена, поставени пред всеки прибор — въпреки непринудената атмосфера на вечерта. Вдигна тънките си вежди, наклони глава към Габриел и пошепна: — Внимавай да не се заразиш. Разправят, че жена му има хронично белодробно заболяване. Туберкулоза, доколкото разбрах. При бедняшките условия, в които живеят, не е чудно, но ми е мъчно за децата. Четири деца, представяш ли си, и то малки! Туберкулозата е заразна.