Мадмоазел Коко и ароматът на любовта

Девета глава

Изненадващо, но обаждането на Коти се забави. Звънна ѝ по телефона едва след няколко седмици:

— Няма резултати, мадмоазел Шанел. — Сериозният му глас отекна през слушалката право в главата ѝ. — Опитахме всичко. Успяхме да различим няколко аромата на цветя, липсва ни обаче една много важна съставка и не сме в състояние да я определим. По мое мнение са били включени синтетични молекули, но лабораторията не може да направи точен анализ на синтеза, разполагайки само с една кърпичка.

— Какво означава „синтетични молекули“? — поинтересува се Габриел.

— Малко е сложно. Става дума за изкуствени вещества, добити по химичен път. — Коти въздъхна и тя живо си представи как той клати глава от другата страна на линията. — Може да се лъжа, а може и да съм прав. Доста е необичайно да се произведе парфюм от синтетичен материал, всъщност е твърде скъпо. Впрочем, не е изключено за царското семейство нищо да не е било с твърде висока цена. От друга страна, аз смятам, че по времето, когато е бил произведен парфюмът, все още не е било възможно молекулите да се разделят. Във всеки случай само с кърпичката няма да стигнем далеч. Направихме някои проби, но все още сме много далеч от създаването на подобна композиция.

Габриел не допусна Коти да долови колко зле ѝ подейства обаждането му. Искаше ѝ се да изкрещи разочарованието си, но вместо това отговори кротко:

— Благодаря ви много за положените усилия. Утре шофьорът ми ще дойде да вземе кърпичката.

— Можете и занапред да използвате лабораторията ми — обеща ѝ парфюмеристът, преди да приключат разговора.

„Е, поне Дягилев ще се зарадва, че ще си получи обратно скъпоценното притежание“, помисли си мрачно Габриел. Вече многократно я беше питал какво става с кърпичката му. Винаги дискретно, без да настоява, но тя се чувстваше виновна, задето използва талисмана му точно по време на подготовката за премиера. Дягилев редовно ѝ изпращаше покани чрез Борис Кохно8, молеше я да посети репетициите на балета. Младият секретар идваше в ателието ѝ, носеше покани и лични писма от работодателя си, но Габриел всеки път отказваше.

Коленичила на пода, с карфици между зъбите, с игленик на китката, тя диплеше ивици плат върху манекена и се преструваше на изцяло заета с работата си. Същевременно слушаше внимателно как след предаването на поредната покана Кохно се осведомява уж между другото за кърпичката на Дягилев. Забоде карфиците и го успокои, но потиснатостта ѝ растеше. При всяко посещение на младия мъж се чувстваше малко по-лоша от предишния път. От Дмитрий знаеше колко суеверни са руснаците. Затова избягваше Дягилев, търсеше си претексти, връщаше секретаря му в хотел „Крийон“ с любезни откази. Първата ѝ меценатска изява не протичаше задоволително. Производството на „Eau de Chanel“ също не вървеше добре.