Мадмоазел Коко и ароматът на любовта

— Уредили сме въпроса много практично — увери тя Мися. — Аз живея сама, хотелът е много близо до ателието. Ежедневното пътуване отдавна ми лазеше по нервите.

— Да замениш вила за хотел… — Мися се поколеба и след известна пауза — явно бе озадачена — добави: — Забележително.

— Практично е — повтори Габриел.

— Е, няма значение — заяви Мися от другия край на линията. — Не се обаждам, за да се осведомя за гостите ти.

Габриел неволно въздъхна.

— Сутринта прелистих новия каталог на „Друо“ и открих обява за търг, който сигурно ще те заинтересува.

— Пак ли ще има продажба на паравани?

Коко събираше китайски модели, боядисани с бадемов лак. Според нея китайският параван представляваше най-ценната вещ във всяко домакинство: декорация и добра възможност да се скрие безредието и да се приберат разни вещи. Даже веднага след като се настани в апартамента в хотел „Риц“, пренесе един параван от сбирката си, подредена в личните ѝ помещения на първия етаж на ателието. Неволно плъзна поглед от писалището си към мястото пред етажерката, където доскоро стоеше параванът. Бе преместила там кресло, тапицирано в пясъчножълто кадифе, но въпреки това мястото ѝ изглеждаше празно. Време беше да попълни колекцията си с още един параван.

— Не — отговори Мися. — Не става дума за паравани. Добра клиентка като теб щеше да знае отдавна. Сега говорим за документи. Стари писания…

Габриел престана да слуша. Някой почука на вратата. Тя сложи ръка върху слушалката и извика:

— Влез! — Появи се главната надзорничка на ателието. — Един момент — рече бързо тя и направи знак на служителката си, после каза на Мися: — Имат нужда от мен в ателието. Ще поговорим друг път. И без това не се интересувам особено от антикварни книги.